„В момента се уточняват окончателните параметри и се подготвя правният текст. Надяваме се скоро да приключим работата и да приведем споразумението в действие, след като си осигурим съпоставимо или конкурентно предимство спрямо останалите държави“, посочи Гоял в изявление.
През февруари Ню Делхи и Вашингтон се договориха за рамка на сделката, с която митото върху повечето индийски стоки беше намалено от 50 на сто до 18 на сто. По-високата ставка беше наложена през август миналата година след провала на предишни преговори.
Оттогава разговорите се сблъскаха с препятствия, а представители на двете страни дадоха сигнали за забавяне на усилията за окончателно споразумение.
Индия се стреми да осигури на износителите си тарифно предимство на американския пазар спрямо конкурентни икономики като Бангладеш, Виетнам и Индонезия. Ню Делхи настоява митата върху индийските стоки да не бъдат по-високи от тези за конкурентите.
Индийският търговски секретар Раджеш Агравал потвърди тази позиция.
„Очакваме да приключим преговорите и да подпишем търговското споразумение във възможно най-кратък срок“, заяви той. По думите му Индия цели преференциален достъп до американския пазар и по-голяма предвидимост на митническите условия.
Износът на индийски стоки за САЩ е нараснал до 42,79 млрд. долара през периода април–август спрямо 40,39 млрд. долара година по-рано. През финансовата 2025/2026 г. Индия е отчела търговски излишък със САЩ от близо 34 млрд. долара.
Двете страни не са оповестили публично подробности за причините за забавянето. Сред последните усложнения е нов американски закон, който може да проправи пътя за налагане на мита до 100 на сто върху индийски стоки заради продължаващите покупки на руски петрол от Ню Делхи.
Преговорите се водят на фона на нарастващо напрежение в двустранните отношения, което затруднява усилията за стабилизиране на търговското партньорство.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио ще посети Индия и Узбекистан между 17 и 22 октомври. Предвидени са срещи с представители на правителствата и бизнеса за обсъждане на енергийното сътрудничество, търговията, инвестициите и по-широките икономически отношения.