Бюджетният дефицит достига 2 на сто от БВП към края на май, съобщават от министерството на финансите

Бюджетният дефицит възлиза на 2,507 млрд. евро, или 2 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), на касова основа към края на май, съобщават от Министерството на финансите. Размерът на отрицателното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) съвпада с предварителните оценки за очаквания дефицит към края на май, който бяха публикувани в началото на този месец.
Дефицитът за първите пет месеца на тази година е приблизително два пъти по-висок от дефицита за същия период на миналата година. За сравнение, към края на май 2025 година отрицателното салдо бе в размер на 1,3 млрд. евро или 1,2 на сто от БВП. 
Дефицитът за май тази година е най-високият от 20 години насам, посочиха от Фискалния съвет в началото на този месец. Очакваният дефицит за тази година възлиза на 5,7 на сто от БВП, според проекта на Закон за държавния бюджет, публикуван през миналата седмица, припомня БТА.
Размерът на фискалния резерв към 31 май 2026 г. е 6,531 млрд. евро, в т. ч. 4,707 млрд. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,823 млрд. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2026 г. са в размер на 17,357 млрд. евро. Постъпленията нарастват със 7,7 на сто (1,241 млрд. евро) спрямо същия период на 2025 г. Данъчно-осигурителните приходи нарастват номинално с 11,2 на сто (1,446 млрд. евро), неданъчните приходи са по-ниски с 576,4 млн. евро (главно поради промяна на срока на вноската от превишение на приходите над разходите на БНБ от 30 април на до 30 юни, както и от по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г., поради внесен междинен дивидент през 2025 г.), а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 372,0 млн. евро, пише в съобщението.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на  14,315 млрд. евро и формират 82,5 на сто от общите постъпления по КФП за периода.
Неданъчните приходи са в размер на 2,033 млрд. евро, което представлява спад с 576,4 млн. евро, 22,1 на сто спрямо същия период на 2025 г. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други, посочват от финансовото ведомство.
Приходите от помощи и дарения (основно постъпления по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 1,008 млрд. евро.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2026 г. възлизат на 19,864 млрд. евро. За сравнение, разходите по КФП към май 2025 г. бяха в размер на 17,447 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. 
От Министерството на финансите посочват, че причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 01 юли 2025 г. с 8,6 на сто, увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други.
Нелихвените разходи са в размер на 18,909 млрд. евро, което представлява ръст от 2,237 млрд. евро (13,4 на сто) спрямо отчетените към май 2025 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 17,096 млрд. евро. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1,798 млрд. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 14,1 млн. евро. Лихвените плащания са в размер на 509,9 млн. евро (ръст от 149,8 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.).
Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на май 2026 г. възлиза на 33,920 млрд. евро (27,1 на сто от БВП), като бележи увеличение със 168,2 млн. евро спрямо края на април 2026 г., което се дължи основно на поетия нов дълг посредством емитираните държавни ценни книжа (ДЦК) на местния пазар, става известно от месечният бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“, публикуван днес.