България е световен лидер при батериите за съхранение на соларна енергия, сочи анализ на „Ембър“

България се е превърнала в един от водещите пазари в света за батерии за съхранение на електроенергия, като добавеният през 2025 г. капацитет е теоретично достатъчен да прехвърли 77 на сто от новото дневно производство на слънчева енергия към часовете без слънце. Това поставя страната на първо място сред разглежданите пазари, непосредствено пред Чили със 76 на сто и Австралия с 60 на сто, показва нов анализ на енергийния мозъчен тръст „Ембър“ (Ember), публикуван днес. 
Особено бързо е нараснал капацитетът за съхранение именно в България. Страната ни е добавила около 3 гигаватчаса (GWh) нов батериен капацитет през 2025 г., след като само година по-рано практически не е разполагала с такъв. До май 2026 г. инсталираният капацитет се е увеличил повече от два пъти и е достигнал 8,6 GWh. Според „Ембър“ този ръст е бил подпомогнат от държавното финансиране и ускорените процедури за издаване на разрешителни, а допълнително разширяване се очаква до 2030 година. 
Данните показват, че развитието на батериите вече променя начина, по който слънчевата енергия участва и в българската електроенергийна система. През първата половина на 2023 г. соларната енергия практически не е имала принос за задоволяване на вечерното потребление. Три години по-късно комбинацията от слънчева енергия и батерии е покривала средно близо една четвърт, или 24 на сто, от търсенето на електроенергия в страната ни между 19:00 и 21:00 часа. 
Между 19:00 и 07:00 часа слънчевата енергия, прехвърлена чрез батерии, е осигурявала средно около 10 на сто от потреблението. Според авторите именно България отчита най-голямата трансформация сред разгледаните водещи пазари, като значителна част от силния ръст на соларното производство вече достига до потребителите извън часовете със слънчево греене.
За сравнение, в Калифорния слънчевата енергия и батериите са покривали повече от една четвърт от търсенето между 19:00 и 21:00 часа през първото полугодие, спрямо 6,8 на сто през същия период на 2023 г. В Чили батериите вече позволяват на соларната енергия да осигурява над 10 на сто от търсенето през вечерните часове и до около полунощ. 
На този фон ЕС като цяло изостава от водещите пазари. През 2025 г. в блока са добавени 27 GWh батерии, които теоретично са достатъчни да прехвърлят към други часове едва 16 на сто от новото дневно производство на слънчева електроенергия. Това е под средното световно равнище от 18 на сто. Сценариите на европейските оператори на електропреносни мрежи обаче предвиждат инсталираният батериен капацитет в ЕС да се увеличи четирикратно между 2025 и 2030 година.
„Ембър“ подчертава, че посочените 77 на сто за България представляват теоретичния потенциал на новите батерии спрямо увеличението на соларното производство, а не действително измерен дял на прехвърлена електроенергия. Не всички батерии се използват единствено за съхраняване на соларна енергия, а степента на използването им зависи и от правилата на електроенергийния пазар. 
При изчисленията за България анализаторите използват почасови данни на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E). Данните за соларното производство включват зареждането и разреждането на батерии, разположени съвместно със соларни централи. Тъй като дейността на самостоятелните батерии не се отчита като отделна категория, „Ембър“ я оценява чрез разликата между отчетеното почасово потребление и производството плюс нетния внос, като отделя и ефекта на помпено-акумулиращите мощности.
Докладът поставя българското развитие в контекста на рязкото разширяване на соларната енергетика в световен мащаб. Слънчевите централи са произвели малко над 10 на сто от електроенергията в света през първата половина на 2026 г., нов рекорд и почти двойно повече спрямо дела от 5,6 на сто през първото полугодие на 2023 година. Производството е нараснало от 769 тераватчаса (TWh) до 1564 TWh за три години, докато общото световно производство на електроенергия се е увеличило с 12 на сто. 
Проблемът според анализа е силната концентрация на производството в дневните часове. В един средностатистически ден през първото полугодие на тази година соларните централи са покривали над 25 на сто от световното търсене между 11:00 и 14:00 часа, но приносът им е спадал почти до нула между 20:00 и 05:00 часа. Така изкопаемите горива продължават да имат значителна роля след залез дори на пазари с голям дял на слънчевата енергия.
Бързото поевтиняване на батериите започва да променя тази картина. Средната глобална цена за инсталиране на батерии е спаднала с 95 на сто от 2634 долара за киловатчас през 2010 г. до 140 долара през 2025 година. Очаква се през 2026 г. в света да бъдат добавени 459 GWh батерии, с 50 на сто повече от 307 GWh през миналата година. Те биха могли теоретично да прехвърлят към часовете без слънце 34 на сто от новото дневно соларно производство, спрямо 18 на сто през 2025 г. и едва 4 на сто през 2021 година. 
„Евтината слънчева енергия през деня се превърна в най-мощната сила, променяща електроенергийните мрежи в световен мащаб, като расте по-бързо от всеки друг източник на електроенергия. Сега батериите станаха достатъчно евтини и добри, за да отключат следващия етап от растежа на соларната енергия“, посочва Костанца Рангелова, анализатор на световните електроенергийни пазари в „Ембър“ и автор на доклада.