България е трета сред страните в ЕС с най-висок дял на хора, живеещи в пренаселени жилища, по данни на Евростат за 2025 г.

В пренаселени жилища са живеели 16,8 на сто от жителите на Европейския съюз през 2025 г., което представлява леко понижение спрямо отчетените през 2024 г. 16,9 на сто, сочат най-новите данни на Евростат, публикувани днес на страницата на статистическата агенция.
Сред младите хора на възраст от 15 до 29 години делът на живеещите в пренаселени жилища в ЕС е бил значително по-висок - 26,9 на сто, което е увеличение с 0,4 процентни пункта спрямо 2024 г. Разликата спрямо населението като цяло е 10,1 процентни пункта.
В България 52,8 на сто от младите хора във възрастовата група 15-29 години са живели в пренаселени жилища през 2025 г. Страната се нарежда на трето място в ЕС по този показател. За българското население като цяло този дял е бил 32,5 на сто през миналата година, като сред страните от ЕС единствено в Румъния (40,4 на сто) и Латвия (38,9 на сто) повече хора като дял от населението са живеели в пренаселени жилища. През 2024 г. процентът на българите между 15 и 29-годишна възраст, живеещи в пренаселени жилища, е бил 53,2 на сто, а общо за населението - 33,8 на сто.  
Разликата в дела на младите хора, обитаващи пренаселени жилища, и на този дял за населението като цяло в България е била 20,3 процентни пункта. България е и сред трите страни от ЕС, в които тази разлика е била най-малко 20 процентни пункта.
Преди България най-висок дял на млади хора, живеещи в пренаселени жилища, е отчетен в Румъния - 60,4 на сто, следвана от Латвия с 54,9 на сто.
Най-ниски са били равнищата в Кипър (3,5 на сто), Ирландия (7,4 на сто) и Малта (7,7 на сто).
В Гърция в пренаселени жилища са живели 48,4 на сто от младите хора спрямо 28,3 на сто от населението като цяло. В Румъния делът е бил съответно 60,4 на сто спрямо 40,4 на сто.
Според Евростат едно жилище се определя като пренаселено, когато домакинството не разполага с минималния брой помещения, необходим с оглед на броя и характеристиките на членовете му.