Българската асоциация по рециклиране заяви несъгласие с намаляване на продуктовите такси за електрическо и електронно оборудване

Българската асоциация по рециклиране заяви несъгласие с предложеното намаляване на продуктовите такси за електрическо и електронно оборудване, които са съществена част от финансирането на целия отрасъл за събиране и рециклиране на отпадъци от тези продукти. Това посочват от асоциацията в позиция, изпратена до премиера, във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса.  
От браншовата организация смятат, че предложеният проект е необоснован, икономически нецелесъобразен и противоречи на основните принципи и цели на Закона за управление на отпадъците, на европейската политика в областта на околната среда и на принципа „замърсителят плаща“, като добавят, че същевременно се създава впечатление, че приоритет се отдава на тесни корпоративни и чуждестранни интереси за сметка на националния и обществения интерес.
Според асоциацията предлаганите промени не решават съществуващ екологичен или обществен проблем, а създават сериозен риск от финансово обезкървяване и дестабилизиране на системата за управление на отпадъците от електрическо и електронно оборудване, неизпълнение на националните и европейските цели, увеличаване на нерегламентираното изхвърляне и прехвърляне на разходите върху гражданите, общините и държавния бюджет.
Предложеното намаляване на таксите за електрическо и електронно оборудване е в размер от приблизително 400-500 процента (до 4 - 5 пъти) спрямо нивата от началото на годината и е взето без никаква реална оценка за екологичните последици, финансовата устойчивост на системата и риска за държавния бюджет, се посочва в позицията. От организацията пишат още, че подобно административно сриване лишава от ресурс преработвателите и застрашава от пълно спиране събирането на над 130 000 тона отпадъци от електрическо и електронно оборудване годишно, само за да се обслужат лобистките интереси на група вносители на битова техника.
Това се предлага въпреки факта, че действащите размери на продуктовите такси са определени преди повече от 17 години - през 2008 г., при съществено различни икономически условия. За този период разходите за труд, транспорт, енергия, логистика, технологии, инфраструктура и спазване на екологичните изисквания са нараснали значително, отбелязват от асоциацията. Те посочват, че по официални данни на НСИ натрупаната инфлация от май 2008 г. до март 2026 г. е 78,2 процента. Затова от асоциацията считат, че намаляването на продуктовите такси не е икономически обосновано като според тях логично и необходимо е размерът им да бъде съобразен с реалните разходи и с инфлацията, а не да бъде драстично намаляван.
Като припомнят, че страната ни има задължения за постигане на определени нива на събиране и рециклиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване съгласно европейското законодателство, от асоциацията посочват, че ако системата бъде финансово обезсилена и тези цели не бъдат постигнати, последиците няма да останат само в сектора, а ще бъдат понесени от държавата и българските данъкоплатци. Според организацията особено сериозен е рискът във връзка с предвидения от ЕС собствен ресурс, свързан с несъбраните отпадъци. От 2028 г. е предвидена ставка от 2 евро за килограм несъбрани отпадъци от електрическо и електронно оборудване, като при недостатъчна събираемост финансовата тежест ще се отрази върху националния бюджет. При значителни количества несъбрано излязло от употреба електрическо и електронно оборудване потенциалният финансов ефект може да бъде изключително сериозен - стотици милиони евро годишно, пише още в позицията. Ако поради финансовото обезкървяване на системата събирането на 130 000 тона отпадъци спре и България не изпълни задължителните си цели, потенциалната щета за националния бюджет възлиза на 400 млн. до 600 млн. евро под формата на глоби към Брюксел - сметка, която ще бъде платена от българския данъкоплатец, изчисляват от асоциацията. Оттам добавят, че това е пряко противоречие с принципа „замърсителят плаща“, тъй като вместо разходите да бъдат поети от лицата, които пускат продуктите на пазара, те могат да бъдат прехвърлени върху държавния бюджет и обществото.