Към края на 2025 г. делът на държавния дълг, държан от сектора на финансовите дружества (резиденти), надхвърля половината от общия дълг в 7 страни от ЕС, като е най-висок в Чехия и Швеция (по 69 на сто всяка), Хърватия (61 на сто), Полша (56 на сто) и Малта (54 на сто), сочат най-новите данни на Евростат.
Нерезидентите (от трети страни) държат над половината от държавния дълг в 16 страни от ЕС. В Кипър (90 на сто), Естония (78 на сто), Латвия (74 на сто), Литва (72 на сто) и Гърция (71 на сто) нерезидентите са притежавали най-голям дял от държавните задължения.
В повечето страни от ЕС делът на нефинансовия сектор на резидентите в държавния дълг – нефинансови предприятия, домакинства и организации с нестопанска цел, обслужващи домакинствата – е под 10 на сто. В края на миналата година този дял надхвърля 10 на сто в Малта (24 на сто), Унгария (23 на сто), Португалия (19 на сто), Италия (14 на сто) и Ирландия (12 на сто).
Делът на държавния дълг с кратък оставащ срок до падежа нараства в повечето страни от ЕС
Към края на 2025 г. най-големи дялове на държавния дълг с оставащ кратък срок до падежа (до една година включително) са отчетени в Швеция (38 на сто), Португалия (27 на сто), Ирландия (26 на сто) и Естония (20 на сто), а най-малки в Словакия (6 на сто), Гърция (7 на сто) и Литва (9 на сто).
В сравнение, към края на 2024 г. делът на брутния дълг на сектор „Държавно управление“ с срок до падежа по-малко от година се е увеличил в 18 от общо 26 страни от ЕС, за които фигурират данни. Най-голямо увеличение е отчетено в Ирландия (3,4 процентни пункта – пр.п.), Естония (3,2 пр.п.), както и в Нидерландия, Малта и Словения (по 3,1 пр.п.за всяка).
Противно на тях, делът е намалял в 8 страни от ЕС, като спадът е най-значителен в Дания (5,8 пр.п.), Хърватия (3,4 пр.п.) и Словакия (2,9 пр.п.).