Експерти обсъдиха бъдещите политики за земеделие и храни във втория панел от Националната среща на земеделските производители

Бъдещите политики за земеделие и храни в условията на променящата се геополитическа обстановка бяха обсъдени по време на втория панел на Националната среща на земеделските производители, която се провежда в Казанлък от днес. 
Акцент в дискусията бяха перспективите за конкурентоспособността на агробизнеса на фона на трансформацията на международната търговия. С онлайн включване темата коментира проф. д-р Божидар Иванов, директор на Институт по аграрна икономика.
По думите му делът на земеделието в общата икономика постепенно намалява и през последните години е около 4 на сто. Приблизително 15 процента от брутния вътрешен продукт се създава пряко чрез земеделие, а поне 10 процента – индиректно, чрез свързани с него дейности, включително енергия и други производствени процеси.
Проф. Иванов отбеляза, че въпреки намаляващия относителен дял, земеделието остава ключов първичен отрасъл – както за изхранването на населението, така и като икономически фактор. По думите му производството се концентрира все повече в Азия, която променя глобалната конфигурация на аграрното производство. По-голямата част от ръста след 2020 г. идва от увеличено производство, а не толкова от повишаване на цените. По отношение на брутната продукция на човек от населението се открояват страните от Океания, включително Австралия.
Според него цените на храните в световен мащаб ще нарастват с по-бързи темпове от общата инфлация. Търсенето изпреварва предлагането, а разходите в сектора се увеличават, особено в трудоемките производства. Международната търговия със селскостопански стоки е повлияна и от търговската политика на САЩ.
Проф. Иванов посочи, че в резултат на Зелената сделка и други фактори растениевъдната продукция в Европейския съюз е нараснала с около 1 на сто за периода 2022–2025 г., докато в животновъдството се отчита спад от 1 на сто.
По отношение на България той отбеляза, че средната претеглена конкурентоспособност в растениевъдството за периода 2022–2024 г. спрямо 2007–2009 г. се е увеличила с 14 на сто, докато в животновъдството е регистрирано понижение от 10 на сто.
В панела участва и Николай Василев, управляващ партньор в "Експат Кепитъл" (Expat Capital) и председател на Българската CFA асоциация. Той представи анализ на тенденциите в световната икономика и политика и тяхното отражение върху българския бизнес.
Панелът завърши с дискусия между представители на Българска агрохранителна камара, посветена на бъдещето на селското стопанство и храните. Участие взеха Цветан Илиев от Асоциацията на индустриалните свиневъди и Асоциация на месопреработвателите в България, Ивайло Гълъбов от Съюза на птицевъдите, Владимир Грънчаров от Асоциацията на млекопреработвателите и Валери Богдановски от Асициацията за развъждане на месодайните породи говеда в България. 
В нея участваха представители на Асоциация на индустриалните свиневъди в България, Асоциация на месопреработвателите в България, Съюз на птицевъдите в България, Асоциация на млекопреработвателите в България и Асоциация за развъждане на месодайните породи говеда в България. 
Сред обсъжданите теми бяха бизнес моделите и адаптацията на сектора, конкурентоспособността и добавената стойност, споразумението с Меркосур, както и бъдещето на Общата селскостопанска политика.