Енергийният шок връща водещите централни банки към по-строг курс, но темпът на затягане на паричната политика остава различен

Най-новите решения на водещи централни банки очертават все по-ясен завой към по-строга парична политика на фона на продължаващия инфлационен натиск и високите цени на енергоносителите. Европейската централна банка (ЕЦБ), Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и „Банк ъв Джапан“ (Bank of Japan) вече повишиха лихвите, докато „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) ги запази без промяна, но предупреди, че по-продължителният енергиен шок може да наложи допълнително затягане.
Картината обаче не е еднозначна. Част от централните банки в развитите икономики вече вдигат цената на кредита, други задържат лихвите, но оставят вратата отворена за увеличение, а няколко институции продължават да стоят встрани от общата посока или дори облекчават паричната политика. Сравнителен обзор на Ройтерс за централните банки от Г-10 показва, че и финансовите пазари в редица случаи залагат на по-агресивно затягане, отколкото самите парични власти засега сигнализират.
ЕЦБ повиши на 10 септември водещите си лихви с по 25 базисни пункта за втори път тази година. Лихвата по депозитното улеснение достигна 2,50 на сто, по основните операции по рефинансиране – 2,55 на сто, а по пределното кредитно улеснение – 2,85 на сто.
След заседанието президентът на франкфуртската парична институция Кристин Лагард посочи, че банката е била изненадана както от устойчивостта на икономиката, така и от упоритостта на инфлацията. Поскъпването на енергията остава ключов риск, макар че в ЕЦБ има и гласове, според които не трябва автоматично да се приема, че енергийният шок непременно ще доведе до нови лихвени увеличения, ако едновременно отслаби потреблението и растежа.
На 16 септември УФР последва примера с увеличение от 25 базисни пункта, с което целевият диапазон на основната лихва в САЩ достигна 3,75–4 на сто. Решението беше единодушно и е първата промяна на лихвените равнища, откакто Кевин Уорш пое ръководството на американската централна банка през май тази година.
Уорш посочи силната икономика, устойчивия пазар на труда, продължаващия инфлационен натиск и променената геополитическа обстановка като основни аргументи за стъпката. Според прогнозите на представителите на УФР има основание за още едно повишение през 2026 г., докато финансовите пазари залагат на повече от едно допълнително движение нагоре и на общо по-голямо затягане до края на 2027 г., сочи обзорът на Ройтерс.
Във Великобритания „Банк ъв Ингланд“ запази на 17 септември основната лихва на 3,75 на сто с шест срещу три гласа. Тримата несъгласни членове на Комитета по парична политика са предпочели увеличение с 25 базисни пункта до 4 на сто.
Британската централна банка отчете, че инфлацията се е ускорила до 3,1 на сто през август и вероятно ще нараства през следващите тримесечия. Според комитета рисковете за инфлационната перспектива са още по-засилени, отколкото при предишната му оценка, като по-продължителните и по-колебливи високи цени на енергоносителите увеличават риска от вторични ефекти върху цените и заплатите.
На същото заседание „Банк ъв Ингланд“ единодушно прие многогодишен план за свиване до нула на портфейла от британски държавни облигации, държани за целите на паричната политика. Оставащите 368 млрд. британски лири ще бъдат намалявани средно с 46 млрд. лири годишно до края на 2034 г., включително чрез годишни продажби за 20 млрд. лири и чрез падежиращи облигации. Банката същевременно променя начина, по който извършва активните продажби, на фона на по-високата волатилност на облигационните пазари.
Вчера „Банк ъв Джапан“ също премина към реално затягане, като повиши основната си лихва от 1 на 1,25 на сто – най-високото равнище от 31 години. Решението бе взето със седем срещу два гласа и представлява второ увеличение за три месеца.
Управителят Кадзуо Уеда заяви след заседанието, че базисният инфлационен натиск вече е близо до целта от 2 на сто и че задачата на банката се измества от стимулиране на инфлацията към предотвратяване на прекомерното й ускоряване. Уеда не изключи нито последователни увеличения, нито стъпка от 50 базисни пункта, ако инфлационните рискове го наложат, но подчерта, че темпът ще зависи от данните и че банката трябва да избягва прекомерно рязко затягане на финансовите условия.
Йената отслабна след решението въпреки по-високата лихва, тъй като инвеститорите се съсредоточиха върху липсата на по-категоричен сигнал за следващите стъпки и върху двата гласа против увеличението.
„Ястребови паузи“ – без ново увеличение, но и без сигнал за облекчаване
Решението във Великобритания е най-ясният пример за тази група – лихвата остава без промяна, но една трета от комитета вече настоява за увеличение. Подобен е и тонът в Канада. Канадската централна банка остави на 2 септември основната лихва на равнище 2,25 на сто, но предупреди, че инфлационните рискове са се увеличили. Управителят Тиф Маклем допусна, че може да се наложат няколко повишения, ако инфлацията остане висока, което е по-твърд сигнал спрямо предишното му послание за по-балансирани рискове за инфлацията и растежа.
Норвежката централна банка задържа през август основната си лихва на ниво 4,25 на сто и посочи, че инфлацията е по-ниска от очакваното, но все още твърде висока. Заседанието й на 24 септември ще покаже дали институцията действително е близо до края на цикъла на повишения, или ще се наложи още една стъпка нагоре.
В Западна и Северна Европа посоката също не е еднаква
Исландската централна банка повиши на 19 август основната си лихва до 8 на сто – трето увеличение от началото на годината, като изтъкна поскъпването на горивата и риска то да засили инфлационния натиск.
В Швеция основната лихва е 1,75 на сто и „Риксбанк“ се очаква да я запази без промяна на следващото заседание, след като августовската инфлация се оказа по-ниска от прогнозираното. Пазарите обаче продължават да отчитат възможност за увеличение по-късно през годината, според Ройтерс.
Швейцарската национална банка е още по-ясно изключение от непосредственото затягане. Основната й лихва е 0 на сто, а пазарите очакват тя да остане без промяна на заседанието на 24 септември и вероятно през значителна част от следващата година. Силният швейцарски франк ограничава инфлационния натиск, макар по-добрите данни за цените и растежа да засилиха вероятността от по-ранно бъдещо увеличение.
Другите европейски банки и Русия поддържат вече високи лихви
Централната банка на Турция запази на 10 септември основния си лихвен процент от 37 на сто. При Турция сегашната ситуация е различна в сравнение с еврозоната, САЩ и Япония – паричната политика вече е силно рестриктивна и последното решение е за запазване, а не за начало на нов цикъл на повишения.
Руската централна банка също остави непроменена основната си лихва от 14 на сто на 11 септември. Банката продължава да поддържа високо равнище на лихвите на фона на инфлационния натиск.
Реални повишения има и извън Европа
Австралийската централна банка е сред най-напредналите в сегашния цикъл на затягане. След три увеличения през тази година лихвата е 4,35 на сто, с което миналогодишните понижения са изцяло заличени. На заседанието си през август банката запази ставката на това равнище, но не изключи ново увеличение. След по-силни данни за инфлацията през юли въпросът за още една стъпка нагоре остава отворен преди следващото заседание в края на септември.
Резервната банка на Нова Зеландия повиши по-рано този месец лихвата за второ поредно заседание – до 2,75 на сто. В същото време тя даде знак, че евентуалното следващо затягане вероятно ще бъде по-премерено, тъй като рисковете пред растежа се увеличават. Най-новите данни показаха ръст на новозеландската икономика от 0,2 на сто през второто тримесечие, над очакванията.
Извън Г-10 също има централни банки, които не облекчават политиката въпреки слабостите в икономиката. Централната банка на Пакистан запази на 14 септември основната си лихва на ниво 11,5 на сто за трето поредно заседание заради ускоряването на инфлацията и рисковете, свързани с конфликта в Близкия изток.
Не всички бързат да затягат
Бразилия е най-ясното изключение от общата картина. Бразилската централна банка понижи на 16 септември основната лихва „Селик“ с 25 базисни пункта до 13,75 на сто. Това беше пето поредно намаление, а общото облекчаване от март досега достигна 125 базисни пункта. Решението беше взето на фона на признаци за забавяне на икономическата активност и известно отслабване на инфлацията, макар лихвата да остава сред най-високите в реално изражение в света.
Тайланд също стои извън тенденцията към затягане. Централната банка на Тайланд определя сегашната си политика като „много, много стимулираща“. Основната лихва е 1 на сто и беше запазена за трето поредно заседание през август. Институцията аргументира позицията си със слабия и неравномерен икономически растеж и с отслабващия инфлационен натиск.
Пазарите очакват по-бързо затягане от обещаното от централните банки
Разминаването между сигналите на паричните власти и пазарните очаквания се превръща в отделна част от картината. При УФР официалните прогнози предполагат още едно увеличение през 2026 г. и запазване на лихвата през 2027 г., докато пазарните участници залагат на повече възходящи движения. Подобно разминаване има и при други развити икономики.
Според икономисти, цитирани от Ройтерс, пазарите може да надценяват бъдещото затягане под влияние на опасенията от ново поскъпване на петрола и газа. По-високите енергийни разходи могат да подхранят инфлацията, но едновременно с това да намалят реалните доходи, потреблението и растежа, което поставя централните банки пред по-труден избор.
Така общата посока към по-строга парична политика става по-видима, но засега не представлява синхронизиран глобален цикъл на повишения. Част от централните банки вече реагират на енергийния и инфлационния натиск с по-високи лихви, други предпочитат да изчакат, а в отделни икономики условията позволяват продължаващо облекчаване. Следващите заседания в Австралия, Норвегия, Швеция и Швейцария ще дадат нови ориентири доколко сегашният завой към затягане ще се разшири.