ЕЦБ е напът отново да понижи лихвите си

Ново понижаване на лихвите на Европейската централна банка (ЕЦБ) очакват пазарите днес, след първото за годината заседание по паричната политика на франкфуртската институция. 
Намаляване нa ставките с още 25 базисни пункта ще свали депозитната лихва на ЕЦБ от 3 процента на 2,75 процента, което ще бъде най-ниското ниво от февруари 2023 година. Основната лихва по рефинансирането съответно се очаква да се понижи от 3,15 процента до 2,90 процента, а лихвата по пределното кредитно улеснение - от 3,40 процента до 3,15 процента. Понижението се очаква да бъде петото последователно намаляване на ставките, обявено от централната банка на еврозоната с цел стимулиране на икономическата активност на фона на трайно ниска инфлация и слаб растеж. 
Основен фактор за очакваното решение е инфлацията в еврозоната, която се задържа близо до целевото ниво на банката от 2 процента. През декември инфлацията в еврозоната се ускори леко до 2,4 на сто след отчитане от 2,2 на сто през ноември. Това ускоряване на инфлационния темп в края на 2024 г. бе очаквано, според макроикономическите прогнози на ЕЦБ от декември. Анализът на институцията предвижда инфлацията да започне да се забавя в началото на текущата, 2025 година, и да се задържи около целевото ниво от второто тримесечие нататък. 
Тенденциите в икономическия растеж също подкрепят ново понижение. В декемврийските си прогнози ЕЦБ заложи темп на растеж от 1 на сто за тази година и по-ниски лихви биха стимулирали икономическата активност, намалявайки цената на кредитирането за потребителите и бизнеса. 
На световния икономически форум в Давос по-рано този месец ръководството на ЕЦБ призна, че инфлационните рискове в САЩ и еврозоната се разминават, като опасенията за инфлацията в Европа изглеждат по-малко сериозни. Нито един от представителите на ЕЦБ обаче не изтъкна инфлационните рискове, произтичащи от неотдавнашната динамика в цените на енергията.
Пазарните участници очакват четири понижения на лихвените проценти от страна на ЕЦБ през 2025 г., като до края на годината депозитната лихва достигне 2 процента.  
Същевременно ескалиращата заплаха от търговски мита от страна на САЩ през втория мандат на Доналд Тръмп добавя елемент на несигурност около бъдещата парична политика на институцията, коментират анализатори. Днешното заседание на ЕЦБ е първото от встъпването в длъжност на Тръмп на 20 януари. 
Държавният глава на най-голямата световна икономика не наложи мита още с влизането си в Овалния кабинет, но се оплака от условията на търговията с ЕС, припомня Ройтерс. 
Във видео обръщението си пред Световния икономически форум в Давос Тръмп заяви, че другите икономики ще бъдат изправени пред мита, ако произвеждат продуктите си другаде освен в САЩ.
В началото на седмицата появиха публикации, че новият министър на финансите на САЩ Скот Бесент подготвя универсални мита от 2,5 процента с постепенно месечно увеличение до 20 процента, което ще даде време на бизнеса да се адаптира, а на държавите - да преговарят с новата американска администрация.
Президентът Доналд Тръмп посочи, че предпочита "много по-големи" универсални мита и обмисля въвеждането на мита върху широк кръг стоки - от стомана и мед до полупроводници.
По-високите американски мита върху европейския внос биха могли да се отразят негативно на растежа в еврозоната, тъй като биха засегнали износа за американския пазар в ключови сектори като машиностроенето и фармацевтиката. На теория все пак това би трябвало да засили аргументите за по-ниски лихвени ставки.
Инфлационното въздействие на митата обаче остава несигурно, особено ако Европа предприеме ответни мерки спрямо американските продукти или ако рязкото обезценяване на еврото доведе до по-високи разходи за внос, тласкайки инфлацията нагоре.
Поради това се очаква председателката на ЕЦБ Кристин Лагард да бъде изправена пред въпроси по време на пресконференцията след обявяването на решението относно потенциалното въздействие на американските мита върху европейската икономика.