Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква да повиши основната си депозитна лихва още веднъж през септември, след което да я запази без промяна поне до средата на 2027 г., тъй като високите цени на енергията задържат инфлацията над целевото равнище от 2 на сто, показва проучване на Ройтерс сред икономисти.
Общо 57 от 69 анкетирани, или 83 на сто, очакват ЕЦБ да повиши депозитната лихва с 0,25 процентни пункта до 2,50 на сто на заседанието си през септември. Делът им се е увеличил спрямо 72 на сто преди юлското заседание и около 65 на сто през юни.
ЕЦБ повиши лихвите през юни, но през юли ги остави без промяна, като даде сигнал, че може да последва ново увеличение.
Инфлацията в еврозоната се ускори до 2,9 на сто през юли на фона на продължаващия вече шести месец конфликт между САЩ и Иран, който поддържа цените на петрола с около 25 на сто над равнищата отпреди началото му.
„Колкото по-дълго цените на петрола останат на тези равнища и колкото повече се повишават, толкова по-голям става рискът от вторични ефекти“, заяви главният икономист за Европа на „Номура“ (Nomura) Джордж Бъкли.
Около 80 на сто от икономистите очакват депозитната лихва да приключи годината на равнище от 2,50 на сто, а 63 на сто прогнозират тя да остане там поне до третото тримесечие на 2027 г.
Ако тези очаквания се реализират, сегашният цикъл на затягане на паричната политика ще бъде най-краткият за ЕЦБ от 2011 г., когато институцията повиши лихвите два пъти в отговор на поскъпването на енергията. Тези решения впоследствие бяха широко определяни като грешка в паричната политика.
След като през юли икономистите понижиха прогнозите си за инфлацията през 2026 г. за първи път от шест месеца, сега очакванията отново са ревизирани нагоре. Средната прогноза за инфлацията през последните две тримесечия на годината е повишена с по 0,2 процентни пункта съответно до 3 на сто и 3,2 на сто.
Според проучването инфлацията няма да се върне към целта на ЕЦБ от 2 на сто преди третото тримесечие на 2027 г., като се очаква и базисният ценови натиск да се засили през следващите няколко тримесечия.
Икономиката на еврозоната нарасна с по-силните от очакваното 0,4 на сто през второто тримесечие. Анкетираните прогнозират растеж от 0,2 на сто през текущото и 0,3 на сто през последното тримесечие на годината.
Това е довело и до повишаване на прогнозата за икономическия растеж на еврозоната през 2026 г. до 0,8 на сто спрямо 0,5 на сто в юлското проучване на Ройтерс – първата възходяща ревизия от седем месеца.