България се характеризира със слаба институционална среда. Въвеждането на еврото от януари 2026 година може да бъде външната принуда за нейното подобрение. Това само ще подкрепи процеса на икономическо сближаване и ще е от полза за бъдещето на България. Това заяви Матеуш Дадей, икономист за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в „Кофас“ (Coface), в отговор на въпрос по време на петото издание на онлайн уебинара на компанията, посветен на проучването ѝ за фирмената несъстоятелност в ЦИЕ към 2025 година.
Макроикономистът остава оптимист относно очакваните ефекти от въвеждането на единната валута върху страната.
„Наблюдавайки и анализирайки внимателно постъпващите данни, през 2026 не забелязваме някакъв значим ефект върху покачването на цените и влияние върху данните за основната инфлация. Разбира се не са изключени отделни случаи за неправомерно манипулиране на цените, но не бих казал, че това е системна практика. Бих казал, че от правителството си вършат добре работата при контрола, затова смятам, че въвеждането на еврото ще има изцяло положителен ефект за България,“ каза Дадей.
Той определи постигнатия от България през 2025 година икономически растеж като силен, заключвайки, че нестабилната политическа обстановка в страната от последните около пет години сякаш има слабо въздействие върху националната икономика.
Изнесените от него данни по време на уебинара поставиха България като втората най-бързо растяща икономика в региона по кумулативен ръст от 19,2 процента на реалния брутен вътрешен продукт (БВП), считано от последното тримесечие на предпандемичната 2019 година до края на 2025-а. Първа е Хърватия с 25,2 процента, а Полша е трета с натрупан ръст от 18,3 процента. Като цяло регионът, според него, се характеризира със своята увеличаваща се икономическа фрагментация, започнала с пандемията през 2020 година, задълбочила се с последвалия енергиен шок от 2022 година след началото на войната на Русия срещу Украйна и последвалата стагнация в Германия.
Естония (1,3 процента) , Чехия (5,4 процента) и Унгария (6 процента) са съответно страните с най-слабо икономическо представяне през разглеждания период. За макроикономическата хетерогенност на региона влияние оказват и вътрешни за страните проблеми, посочи още макроикономистът, като емблематични примери за това са Унгария и Румъния.
Въз основа на декомпозирането на данните за ръста на БВП на страните от ЦИЕ към четвъртото тримесечие на 2025 година икономистите на „Кофас“ определят частното потребление като основен икономически двигател за повечето страни от региона. Те обаче засичат началото на нова тенденция от средата на миналата година, при която инвестициите започват да имат все по-значима принос за местните стопанства.
Въпреки изтъкнатото добро икономическо представяне на България през последните години, Дадей припомни, че страната е сред държавите с най-ниската производителност на труда в региона и това има отношение към процеса на икономическата ѝ конвергенция с държавите с по-високи доходи.
Матеуш Дадей определи макроикономическата среда в България към 2025 година като благоприятна и я посочи, като вероятна причина за отчитаното от „Кофас“ понижение в дела на фирмите в несъстоятелност през миналата година.
Според него започналото умерено успокоение при ръста на възнагражденията е облекчение за фирмите, защото това намалява оперативните им разходи и им позволява да възстановят нормата си на печалба.
Изнесените днес данни от Матеуш Дадей за 2025 година показаха успокояване на статистиката за фирмените фалити в региона на ЦИЕ, чиято оповестена бройка беше 46 161 компании. Това ниво е близо до отчетеното през 2024 година и под пиковата 2023 година, когато броят на банкрутиралите фирми достига 50 000.
Със свиване от почти 10 процента България е сред шестте страни от региона, които регистрират понижение при данните за фалиралите фирми. Останалите са Унгария (Унгария е страната с най-много фирмени банкрути в абсолютни стойности, бел. авт.); Латвия, Литва, Словакия и Хърватия. Най-съществено повишаване е отчетено при Полша, Словения, Сърбия, Чехия и Румъния. Динамиката при Естония остава сходна с тази през 2024 година.
Относно прогнозите, Матеуш Дедай уточни, че на този етап те са изцяло подвластни на ефекта, който ще окаже сегашният енергиен шок в резултат на войната на САЩ срещу Иран. Всъщност растящите енергийни разходи се сочат като водещ риск за бизнеса през 2026 година и процесите по несъстоятелност на компаниите през 2026 година, показва проучването на „Кофас“ сред частния сектор в ЦИЕ.
По-високите енергийни цени се очаква да повлияят на частното и публично потребление през няколко канала, според макроикономиста на „Кофас“, а именно през потребителското доверие, свиващото се фискално пространство за реакция от страна на правителствата и през паричната политика, която заради инфлационните процеси може да премине към режим на затягане на лихвените условия, което на свой ред да има отражение върху инвестициите заради възможно увеличаване на финансовите разходи в частния сектор.
Съгласно представените днес данни от Матеуш Дедай, България е една от трите страни от ЦИЕ, заедно с Литва и Румъния, в която се очаква енергийният шок да има най-сериозно отрицателно въздействие върху потреблението.
Като най-уязвими сектори в сегашната обстановка не само за България, но и за целия регион на ЦИЕ, от „Кофас“ извеждат наземния транспорт, химическата промишленост и производството на базови метали. Най-слабо изложените на пряк риск са съответно финансовите услуги, телекомуникациите и здравеопазването.
Наред с енергията, друго предизвикателство пред европейските икономики и в частност от региона на ЦИЕ е така нареченият „Шок от Китай 2.0“, произтичащ от повишаващото се китайско присъствие на местните пазари и оказван конкурентен натиск върху местните фирми. Ефектът за последните, обобщено казано, е в принуда за свиване на маржовете, загуба на пазарен дял, принуда за оптимизация на разходите и др. Селското стопанство, автомобилната промишленост и химическата индустрия са сферите, в които подобни процеси са най-силно отчетливи.
На фона на кризата в Близкия изток, голямата несигурност и преобладаващите „насрещни ветрове“, Матеуш Дедай заключи, че нито една страна няма да бъде пощадена от шока в предлагането. Подобна констатация е и поводът за влошените прогнози на „Кофас“ към този април за икономическото представяне на страните от ЦИЕ, спрямо оценките им от началото на годината.
За България актуалната прогноза е за ръст на БВП от около 2 процента, при 2,4 процента към януари.