Геополитическата несигурност ще остане, ЕС трябва да засили устойчивостта си, каза вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос

Геополитическата несигурност, енергийните шокове и фрагментацията на световната икономика ще продължат да оказват натиск върху еврозоната, а отговорът на Европа трябва да бъде по-дълбока интеграция и засилване на икономическата устойчивост. Това заяви днес вицепрезидентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Луис де Гиндос в лекция в памет на Рагнар Нурксе (естонски икономист, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати), организирана от „Ести Панк“ в Талин.
Де Гиндос подчерта, че еврозоната е показала устойчивост въпреки последователните кризи след пандемията. През 2025 г. икономиката нарасна с 1,5 на сто, подкрепена от вътрешното търсене, ниската безработица и нарастващите реални доходи, както и от инвестиции в научноизследователска дейност и дигитални активи.
Въпреки това перспективите се влошават на фона на войната в Близкия изток и нарастващите геополитически рискове. По думите на Де Гиндос около 20 на сто от световните доставки на петрол и втечнен природен газ преминават през Ормузкия проток, което прави конфликта потенциален източник на сериозен шок в предлагането с глобални последици.
Според оценките на ЕЦБ растежът в еврозоната може да се забави до под 1 на сто през 2026 г., като средната прогноза е около 0,9 на сто. В същото време се очаква инфлацията да се повиши до средно 2,6 на сто тази година под влияние на по-високите енергийни цени, преди постепенно да се върне към целта от 2 на сто в средносрочен план.
Управителният съвет на ЕЦБ е решил да запази основните лихвени проценти без промяна, като ще продължи да прилага подход, зависещ от данните и от решения на всяко заседание. Де Гиндос подчерта, че институцията остава ангажирана с поддържането на ценова стабилност.
Вицепрезидентът на ЕЦБ обърна внимание и на структурните уязвимости на европейската икономика. Той посочи зависимостта от внос на енергийни ресурси, външни вериги на доставки и чуждестранни платежни системи, като отбеляза, че неевропейски компании обработват близо две трети от картовите плащания в еврозоната.
Сред ключовите приоритети за укрепване на устойчивостта той открои задълбочаването на вътрешния пазар, намаляването на регулаторната сложност и развитието на цифровото евро като европейска алтернатива в областта на разплащанията.
„Единственият жизнеспособен път напред е по-дълбока интеграция“, заяви Де Гиндос, като подчерта, че ЕС трябва да намали зависимостите си и да засили потенциала си за растеж, за да се справи с бъдещи икономически сътресения.