Германия и Франция трябва да загърбят национално ориентираните си икономически и финансови политики и да заработят отново в тандем

Рядко контрастът между френската и германската икономики е бил така отчетлив, както е днес. Докато Франция постига изненадващо силен растеж и става все по-привлекателна както за външните, така и за вътрешните инвеститори, Германия трябва да се бори, макар далеч да не е “Болният човек“ на Европа. Но дълбоката политическа криза хвърля дебела сянка над икономическите перспективи пред страната, пише в блога на Германския институт за икономически изследвания в Берлин (DIW) президентът му Марсел Фратцшер.*
Френската икономика се оказа забележително устойчива по време на пандемията и енергийната криза през 2022 г. Франция през последните две години успя да повиши конкурентоспособността си, да подобри предприемаческата среда и да привлече два пъти повече преки чуждестранни инвестиции от Германия.
За разлика от случващото се в съседна Франция, конкурентоспособността на Германия се влошава и това я принуждава да плаща тлъсти субсидии, за да привлече вниманието на чуждите инвеститори и да защити собствената си промишленост. И ако очакванията за Франция са за икономически растеж от 1 процент, в Германия брутният вътрешен продукт на страната би следвало да се свие, а сетне да се повиши с минимален темп през 2024 г.
Франция е по-бърза в налагането на мерки
Има няколко причини за тази отличителна разлика между двата мотора на Европейския съюз. Френската президентска система позволява на президента Еманюел Макрон да постави ясни приоритети и спешно да предложи мерки. Това му позволи да направи важни реформи - в пенсионната система и на пазара на труда, да затегне съществуващите регулации и да постави смели цели пред индустриалната политика. Тези усилия започнаха да му се отплащат. Да не забравяме и намаляващата безработица в страната.
Контролните механизми се забавят в Германия 
А в този момент Германия е в политическо безвремие. Коалицията “Светофар“ се провали. Дълбоки идеологически разломи тласнаха страната в политическа криза, която парализира страната. Споровете не пощадиха дори и националния бюджет за 2024 г. 
Със своите контролни механизми сложната федерална система на Германия беше призвана да крепи демокрацията и да не допусне залитане към авторитаризъм. Затова стабилността е с предимство пред гъвкавостта и бързината. Тази система има икономическа цена и тя трябва да се плати, защото Германия има спешна необходимост от реформи в сферите на регулациите, данъците, промишлеността и търговията.
Германия: износ и промишленост 
Следващата отличителна разлика между Франция и Германия е в голямото значение на износа в стопанския модел на следвоенна Германия, а този модел днес се задъхва. Той беше оформен от политически предпочитания, а преди въвеждането на еврото - от парична политика, която имаше за цел да осигури силата на германската марка.
Отделно германската стопанска и данъчна политики в миналото бяха в услуга на промишления сектор - от автомобилната и химическата промишленост та чак до машиностроенето. Да се увеличи значението на индустрията в германската икономика беше водеща цел на тази политика и сега нейната тежест е двойно по-голяма от тази във Франция. 
Равнището на безработицата в Германия все още е сред най-ниските
Въпреки всички различия, Франция и Германия имат и много прилики в стопанско отношение. Както не можем да отречем успехите и по-доброто представяне на Франция спрямо Германия през последните четири години, така не можем да не изтъкнем и забележителния икономически възход на Германия през второто десетилетие на XXI век. Германия се радва на едно от най-ниските равнища на безработица в Европа, а предприятията ѝ успяха да запазят силното си присъствие на международните пазари.
И двете страни реагират при кризи по един силно изразен националистически начин 
Двете държави са със социални системи, които “плачат“ за реформа. И двете отговориха  на пандемията, войната в Украйна и растящо геополитическо напрежение с протекционистки икономически програми. Германия, а и Франция приложиха мерки за национални индустриални политики в подкрепа на собствените си предприятия като намалени цени за електроенергия, преки финансови помощи и най-различни данъчни облекчения. Дори започна надпревара за привличане на външни инвеститори и мултинационални компании като “Тесла“ (Tesla) и “Интел“ (Intel). 
Тези мерки обаче са несправедливи спрямо предприятията в по-слабите европейски икономики, ограничават конкуренцията и повишават опасността да подкопаят основите на “Единния вътрешен пазар“, като най-значимото стопанско постижение на Европейския съюз. 
Популизмът вече пълзи и към Германия 
Какво да очакваме на политическата сцена? Докато инфлацията поддържа огъня на разцеплението в обществото и политическото разединение е факт, крайно десните движения настъпват. Вълната на популизма и на десния екстремизъм, връхлетяла много от западните демокрации, се насочи и към Германия.  
Китай и САЩ са в схватка
Дясно екстремистката “Алтернатива за Гемания“ (AfD) е във фаза на растеж и е напът да спечели три важни избора за Долната камара на германския парламент през 2024 г. Тогава Германия би затънала още повече в дебрите на политическата криза. Накрая както Германия, така и Франция ще бъдат еднакво заплашени от ексалиращото геополитическо съперничество между САЩ и Китай.
Германия и Франция трябва да действат в тандем за реформиране на ЕС 
Това означава едно: и двете държави да се отдалечат от национално ориентираните икономически и финансови политики и заедно да работят за реформиране и укрепване на Европейския съюз. Особено когато последната реформа на Пакта за стабилност и растеж ще се окаже недостатъчна да насърчи инвестициите и да преобрази европейската икономика. За сметка на това Германия и Франция не са достатъчно големи самостоятелно, че да се изправят пред двата хегемона в световната икономика. И това е особено валидно за новите, критично важни области, като изкуствения интелект и цифровите услуги. 
Стопанската политика трябва да въплъщава европейски цели 
Благосъстоянието, на което се радват Франция и Германия, се дължи най-вече на тясното им сътрудничество през последните 70 години. И ако искат да удържат стопанския си напредък и влиянието си в света на двете ще им се наложи да работят в близко сътрудничество, като положат всички сили за укрепване на Европейския съюз. 
Но изправен пред силното противопоставяне на Германия изглежда, че Макрон се е отказал от амбицията да реформира Европа. Това е грешка. Сега е важно да подсилим  единния пазар, да завършим Банковия съюз, да продължим с работата по Съюза на капиталовите пазари, да развием обща индустриална политика и да намалим  регулациите и бюрокрацията. Става дума за стопанска и индустриална политики, които да въплъщават в себе си нашите европейски ценности и цели. 
*БТА представя анализа на автора без съкращения. Текстът е част от най-новото издание на информационния бюлетин на DIW. Заглавието е на редакцията.