И след приемането на еврото регулирането на банковите депозити в България ще е по установения ред, заяви за БТА Доминик Лабуре, председател на Единния съвет за преструктуриране

Присъединяването на България към еврозоната след по-малко от три месеца няма да доведе до съществени промени за банките, вложителите и Бъгарската народна банка. Това заяви пред БТА Доминик Лабуре, председател на Единния съвет за преструктуриране (SRB - ЕСП), по време на пресконференция, посветена на банковото преструктуриране (резолюция). Той посочи още, че ЕСП работи добре с Българската народа банка от 2020 г., когато страната ни влезе в Банковия съюз, и в тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ).
По думите на Лаборе банките в България и тяхното регулиране ще продължи да се осъществява по установения ред, а единствената промяна за клиентите ще бъде преминаването от лев към евро.
Той подчерта, че възможните макроикономически ефекти като инфлация или ценови промени попадат в компетенциите на ЕЦБ, но от гледна точка на банковия надзор и стабилността на системата не се очакват сътресения.
ЕСП е органът, който е отговорен за разработване и прилагане на правила и мерки в случай, че някоя кредитна институция изпадне в състояние близко до неплатежоспособност или във фактическа неплатежпособност. ЕСП е част от Единния механизъм за преструктуриране.
, който включва и националните регулаторни органи, и беше въведен преди 10 години в отговор на световната финансова криза в периода 2008-2009 година. ЕСП и ЕМП са втори стълб на Банковия съюз, като първият е Единният надзорен механизъм, който отговаря за прекия надзор върху ежедневните дейности на банките.
 
Банковото преструктуриане, с което се занимава ЕСП, е процес, при който компетентният орган преструктурира или закрива (стартира процедура по несъстоятелност) банка, изпаднала в тежка криза, по начин, който защитава обществените интереси, стабилността на финансовата система и средствата на вложителите, без да се натоварва излишно държавният бюджет.
На друг въпрос на БТА Лабуре коментира и перспективите около дигиталното евро. Той предупреди, че липсата на лимит върху средствата, които могат да бъдат държани в дигитални портфейли, би могла да създаде риск в кризисни моменти. Миналата седмица Европейската централна банка представи проучване, в което се посочва, че 8,2 на сто от депозината маса в Европа или около 700 млрд. евро може да преминат в портфейли с дигитално евро, ако лимитът за държане на средства е 3000 евро.
"Ако няма таван, средствата могат бързо да се прехвърлят от банковата система към дигиталното евро, което би могло да ускори отлива на ликвидност при напрежение. Но това не означава, че цифровото евро ще създаде самата криза – то просто може да ускори развитието ѝ", посочи той.
Според него вече се водят разговори в ЕЦБ за определяне на лимити, като част от бъдещото политическо решение относно цифровото евро.