Парламентарната комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия прие на първо четене промени в Кодекса за застраховането, насочени към подобряване на финансовата обезпеченост и управлението на фондовете, управлявани от Гаранционния фонд. Законопроектът, внесен на 2 септември от Даниел Парушев („Прогресивна България“) и група народни представители, беше подкрепен с 14 гласа „за“, без „против“ и с петима въздържали се.
Предлага се Комисията за финансов надзор (КФН) да може и по собствена инициатива да взема решения за покриване на недостиг на средства във фондовете, а не само по предложение на Управителния съвет на Гаранционния фонд. Според вносителите това ще позволи по-бърза реакция при необходимост от допълнително финансиране.
Промените разграничават авансовите годишни вноски от допълнителните вноски на застрахователите и уточняват основата за изчисляване на авансовите плащания. Предвижда се КФН да може да определя различен срок за възстановяване на авансово внесени суми в зависимост от финансовото състояние и ликвидните потребности на съответния фонд.
Законопроектът създава и възможност Гаранционният фонд чрез Обезпечителния фонд да извършва плащания вместо Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по задължения, свързани със застраховател с отнет лиценз.
Това включва обезщетения, лихви, разноски по уреждането на застрахователни претенции и такси за обработката им. Целта е бюрото да не осигурява предварително средствата и впоследствие да иска възстановяването им. Предвиден е седемдневен срок за извършване на плащането.
Предлага се още Гаранционният фонд да може да сключва индивидуални споразумения с национални бюра и компенсационни органи в други държави от ЕС. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи също ще може да участва в тях. Разпоредбата се отнася до случаи, в които български застраховател с отнет лиценз е извършвал дейност в други държави членки.
При представянето на законопроекта Даниел Парушев посочи, че предложенията изглеждат технически, но засягат осигуряването на средства за своевременно изпълнение на задълженията. Според него промените ще създадат по-голяма правна яснота и ще подобрят работата на системата при недостиг на средства.
Министерството на финансите и КФН изразиха подкрепа за законопроекта.
Надя Даскалова, директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ във финансовото министерство, посочи, че измененията ще подпомогнат поддържането на платежоспособността на фондовете и изпълнението на задълженията при отнемане на лиценз на застраховател, извършвал трансгранична дейност.
Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов определи предложенията като навременни. По думите му те ще осигурят по-плавно финансиране на системата и ще подпомогнат изплащането на обезщетения в по-кратки срокове.
В началото на заседанието комисията не подкрепи включването в дневния ред на промени в Закона за потребителския кредит, внесени от Костадин Костадинов („Възраждане“) и група народни представители.
Като втора точка в дневния ред е включен законопроект за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет.