Инфлацията в Япония се ускори до 1,8 на сто през март на фона на поскъпването на горивата

Основните потребителски цени в Япония са се повишили с 1,8 на сто през март на годишна база под влияние на по-високите разходи за енергия, свързани с ръста в цените на суровия петрол на фона на конфликта в Близкия изток, показват правителствени данни, цитирани от Киодо.
Показателят, който изключва колебливите цени на пресните храни, се ускорява спрямо ръст от 1,6 на сто през февруари, когато инфлацията падна под 2 процента за първи път от близо четири години, сочат данни на Министерството на вътрешните работи и комуникациите.
Индексът, който изключва както енергията, така и пресните храни и се разглежда като индикатор за основните ценови тенденции, нараства с 2,4 на сто през март, като темпът се забавя спрямо 2,5 на сто месец по-рано.
За фискалната година, приключила през март, основният индекс на потребителските цени се е увеличил с 2,7 на сто, като остава без промяна спрямо предходната година. Ръстът до голяма степен отразява значителното поскъпване на ориза, чиято цена се е повишила с рекордните 48,9 на сто.
Временното премахване на данъка върху бензина до 31 декември е допринесло за забавянето на инфлацията в началото на годината, но новият натиск от страна на енергийните цени остава. През март разходите за енергия са намалели с 5,7 на сто след спад от 9,1 на сто през февруари, докато цените на бензина са се понижили с 5,4 на сто на годишна база при спад от 14,9 на сто месец по-рано.
Повишението на цените на горивата остава частично ограничено благодарение на правителствените субсидии, насочени към поддържане на средната цена на бензина около 170 йени за литър. Преди намесата на държавата цената е достигнала рекордните 190,80 йени за литър в средата на март. Япония внася над 95 на сто от необходимия ѝ петрол от Близкия изток.
Анализатори предупреждават, че ефектите от конфликта могат да се разпространят върху широк кръг от стоки, след като доставките на петролни продукти бяха нарушени заради затварянето на Ормузкия проток след американско-израелските атаки срещу Иран в края на февруари. Нефтените деривати като нафтата са ключови за производството на химикали, използвани в пластмаси и медицински изделия.
Допълнителен натиск върху цените оказва и отслабването на йената спрямо долара, което оскъпява вноса.
Главният икономист на изследователския институт „Норинчукин“ (Norinchukin) Такеши Минами посочва, че основната инфлация вероятно ще остане висока при продължително затваряне на Ормузкия проток и повишени цени на суровия петрол.
„Съществува риск ефектът да се разпространи широко – чрез поскъпване на продукти на петролна основа, увеличаване на разходите за производство на храни заради недостиг на торове и нарастване на логистичните разходи“, допълва той.
Данните ще бъдат разгледани на предстоящото двудневно заседание на Японската централна банка, което започва в понеделник. Управителният съвет ще обсъди дали е необходимо повишаване на основния лихвен процент от сегашното равнище от 0,75 на сто за постигане на целта за инфлация от 2 процента.
На този етап пазарните анализатори очакват запазване на паричната политика без промяна поради несигурността около геополитическата обстановка. Управителят Казуо Уеда обаче даде сигнал, че централната банка е готова да продължи с повишенията на лихвите, ако икономическите и ценовите тенденции останат в съответствие с прогнозите.
Новият ценови индекс на централната банка, който изключва ефекта от правителствени политики и колебанията при пресните храни, показва, че инфлацията през февруари е достигнала 2,2 на сто – сигнал, който пазарите разглеждат като възможен предвестник на бъдещо затягане на паричната политика.