Комисията за финансов надзор (КФН) пое ангажимент да изработи предложение за нормативна промяна, отнасяща се до сезонността и срочността на застраховките на мотористите, но представителите на мотористите заявиха, че готвят в петък втори национален протест, както беше обявено миналата седмица, с надежда да има развитие по въпроса. Това бе посочено по време на изслушване в парламентарната Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия на заинтересованите страни във връзка с увеличение на застрахователната премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на мотористи.
Красимир Пъргов, секретар на мотоклуб „Джентълмен“ и национален координатор на мотоклубовете, заяви по време на заседанието на парламентарната икономическа комисия, че мотористи от цялата страна се готвят за втори национален протест в петък, от 11:00 часа, за да защитят позицията си за справедливи цени на застраховките и спазване на законите.
Пъргов посочи, че сегашното напрежение е ескалирало заради двойното повишаване на цената на застраховката и внезапното отнемане на правото на разсрочено плащане. Той подчерта, че проблемът датира още от 2016 г., когато след тогавашни протести е направена промяна, която обаче реално не работи. По думите му до момента няма сключена нито една застраховка за срок, по-кратък от една година, а всички полици се издават като едногодишни с разсрочено плащане на 4 вноски. Мотористите настояха за право на избор и за реално прилагане на Кодекса за застраховането, където е разписана възможността за сключване на краткосрочни полици за 1, 3 или 6 месеца.
Пъргов увери, че мотористите разбират пазарната реалност, но изтъкна, че ако е имало пропорционални и честни краткосрочни цени, хората сами биха избрали едногодишната полица. По отношение на аргумента, чут по време на дискусията в комисията, че мотористите спират да плащат след първата вноска, Пъргов посочи, че щом договорът е едногодишен, компаниите трябва да си търсят парите по законов път, а не да отнемат възможността за разсрочване на всички. Той оспори тезата, че огромен процент от мотористите карат масово без застраховки и призовава да се определи точният рисков профил и хората, които наистина карат без полици, да бъдат санкционирани с по-високи индивидуални застраховки.
По думите на Пъргов от гледна точка на мотористите трите регулаторни органа, включително Комисията за финансов надзор, не работят от години и затова се искат оставките им.
Представителите на Комисията за финансов надзор напомниха по време на дискусията, че Комисията няма право на самостоятелна законодателна инициатива, но поеха ангажимент да изработят официално предложение за промяна, касаещо сезонността и срочността на застраховките на мотористите.
КФН ще изпрати утре официална покана до всички заинтересовани страни, за да седне на една маса с представители на мотористите, застрахователите и омбудсмана, като целта е съвместно в рамките на няколко седмици или месец да се оформят и прецизират текстовете, така че новото решение да бъде реално работещо на практика. Комисията ще изпрати предложението чрез Министерството на финансите, откъдето то да премине през Министерския съвет към Народното събрание. Като възможност беше посочено текстовете да бъдат придвижени и чрез група народни представители.
Председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански потвърди, че е имало проблем с повишаването на цените на застраховките „Гражданска отговорност“ за мотоциклети (клас L) и седлови влекачи в началото на април, като посочи, че Комисията е реагирала веднага след самосезиране, като е въвела ежедневен мониторинг и е провела срещи с бранша. По думите му в резултат на разговорите застрахователите са били убедени да възстановят възможността за разсрочено плащане на застраховките.
По темата за въвеждането на сезонна застраховка Големански посочи, че Комисията е провела срещи с омбудсмана и МВР, като са подготвени конкретни текстове за промяна в наредбата за регистрация на моторни превозни средства (МПС). Целта е да се въведе автоматизъм, при който след изтичане на сезонната застраховка моторът да се води служебно деактивиран, което според Големански ще внесе усещане за справедливост сред мотористите.
Анализът на КФН показва, че има няколко основни причини за повишаването на цените - над 30 процента ръст на средната щета за 2025 г. спрямо 2024 г., повишаване на цените на обезщетенията за телесни увреждания и обезщетенията за смърт, както и скок в цените за ремонт на МПС и труда в сервизите. Друга причина, посочена от Големански, е наличието дълго време на пазара на застраховател, продавал под себестойност. След отнемането на неговия лиценз пазарната „котва“, която е държала цените изкуствено ниски, е изчезнала и допълни, че ролята на КФН е била да върне цените до нива, обусловени от инфлацията.
Той посочи, че около 90 процента от мотористите сключват застраховки на разсрочено плащане, но над 80 на сто спират да плащат след втората вноска. Тъй като рискът и щетите се изчисляват на годишна база, а реално се плаща само за няколко месеца, в застрахователния сектор се е натрупал дефицит от около 2 милиона евро от неплатени премии за мотоциклети, посочи Големански.
Председателят на КФН изтъкна, че благодарение на предприетите надзорни мерки Комисията е успяла да стабилизира пазара и към момента средната цена на застраховката за мотор е 81 евро при нива от 100 евро през април, като границите варират между 44 и 120 евро в зависимост от компанията.
Николай Крушарски, началник на отдел „Пътна полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция“ се спря на процеса на служебно прекратяване и възстановяване на регистрацията на превозни средства при липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Той посочи, че процедурата по прекратяване на регистрацията поради липса на застраховка е автоматизирана. Информацията се получава по електронен път директно от Гаранционния фонд. При подаване на сигнал за липса на полица, системата автоматично отразява прекратяването за съответното превозно средство. По същия електронен път, след като застраховката бъде платена, регистрацията се възстановява автоматично.
Николай Станчев – председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи, подчерта, че българският застрахователен пазар е конкурентен, като на него работят 16 компании. За 2025 г. средното увеличение на цената за леки автомобили е 3 процента, а общото поскъпване спрямо 2021 г. е 20 процента, което по думите му е под натрупаната инфлация от близо 47 на сто и ръста на средната заплата от 72 на сто за същия период. Той поясни, че възможността за плащане на застраховката на вноски е въведена за удобство на клиентите, а не за да отразява сезонността. По думите на Станчев финансовите данни показват, че през 2023 г. за моторите са платени средно 30 процента от стойността на полиците, а през 2024 г. – 40 на сто, като причината е, че не се плащат следващите вноски след края на топлия сезон.
Станчев цитира данни за 2024 г., според които предявените щети при мотоциклетите възлизат на 5,2 млн. лв., докато събраните премии са едва 4,8 млн. лв. Проблемът, по думите му, се задълбочава, когато се калкулират административните разходи и инфлацията при труда и авточастите. Според него малкото компании, предлагащи тази застраховка за мотори, е следствие от минал дъмпинг и нерентабилност.
Той посочи, че за последните пет години Гаранционният фонд е изплатил 2 млн. евро за щети, причинени от незастраховани мотоциклетисти. Според него много водачи продължават да карат и след като полицата им е прекратена поради неплатена вноска, което по думите му е един от рисковете при въвеждането на сезонните застраховки.
Александър Колячев, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), посочи, че към момента Комисията няма преки правомощия да контролира цените на регулиран пазар, какъвто е застрахователният. Компетентният орган за това е изцяло Комисията за финансов надзор и по тази причина причина всички жалби от застраховани лица, получени в КЗП, се препращат по компетентност към КФН. Той поясни, че по закона за въвеждане на еврото КЗП и НАП имат отношение към контрола за „неоснователно увеличение на цените“, но застрахователният сектор е изключение, защото там икономическата обосновка на продуктите и анализите се контролират от КФН. Той напомни, че с неотдавна гласуваният Закон за защита на потребителите, контролната функция над неправомерното увеличаване на цените, включително в застрахователния сектор, ще премине в ръцете на КЗП след 9 август.
Омбудсманът Велислава Делчева изрази съжаление, че застрахователите не са представили предварително на мотоклубовете своите анализи и икономически аргументи за поскъпването на полиците, което по думите й е създало сериозно напрежение. Тя посочи разминаване между официално обявения от КФН скок на цените от около 30 на сто и реалните жалби, които пристигат в институцията на омбудсмана. Според гражданите реалното увеличение на застраховките по „Гражданска отговорност“ за мотори на пазара е между 60 и 80 на сто. Делчева каза, че разбира притесненията на застрахователите, че мотористите масово спират да плащат вноските си след края на лятото, но подчерта, че общата цел трябва да бъде създаването на механизъм, който да предотвратява тези нарушения. Тя изрази увереност, че мотоциклетистите не искат да бъдат нарушители и трябва да се намери справедлив ценови баланс, както и да се помисли за автоматизъм на процесите. Като алтернатива на пълната годишна застраховка, тя представи работещи модели от Германия, Нидерландия, Италия, Швейцария. В заключение омбудсманът призова за въвеждане на справедлива срочна -сезонна застраховка, при която през активния сезон да се плаща по-висока вноска, а през неактивния – по-ниска цена.
Народният представител Константин Проданов от ПГ на „Прогресивна България“, който изрично декларира конфликт на интереси като дългогодишен моторист, постави няколко ключови въпроса, породени от неговия личен опит и пазарните реалности. Проданов каза, че неговата застраховка е поскъпнала от 120 лв. на 80 евро при застраховател, който не е дъмпинговият. Той постави въпроса защо има толкова драстични разлики в офертите между малкото компании на пазара, предлагащи тази услуга за мотори, след като при автомобилите пазарът е много по-конкурентен. По повод аргументите на застрахователите, че поскъпването се дължи на инфлацията и нарасналите разходи за труд и авточасти, той попита защо този аргумент не се прилага със същата сила и за леките автомобили.
Проданов отбеляза, че през последните 15 години мотоциклетният свят в България се е променил положително - моторите са по-нови, по-добре оборудвани и поддържани, а водачите масово са правоспособни и с натрупан опит. В този контекст той изрази недоумение и попита откъде идва това неравновесие и скок в щетимостта само за една година.
Проданов приветства идеята за въвеждане на сезонна застраховка, но изрази опасение и призовава да се внимава да не се окаже, че накрая гражданите ще получат сезонна застраховка, но на цената на досегашната годишна.
Мартин Димитров от ПГ на „Демократична България“ напомни, че преди години в закона е въведена опция за сезонна - срочна „Гражданска отговорност“ и попита колко такива срочни застраховки има сключени в момента и предоставя ли се изобщо тази услуга от компаниите. Според него, ако застрахователите масово отказват да я предлагат, това е ограничаване на конкуренцията и КФН трябва да се намеси с правомощията си.
Димитров обърна внимание на посоченото от КФН, че цените са били коригирани от 120 на 81 евро след техните регулаторни действия и попита дали това не означава, че пазарът не е бил достатъчно конкурентен, щом се е наложила административна намеса на регулатора, за да се спре такова увеличение.
Според Димитров работещо решение на сегашната криза е въвеждане на сезонната „Гражданска отговорност“. Той попита какви конкретни стъпки ще се предприемат в тази посока. Мартин Димитров постави и въпроса дали не е време да се обмисли стикерите да станат изцяло електронни по модела на електронната винетка, което би улеснило и застрахователите, и гражданите.
Народният представител Богдан Богданов от ПГ на „Продължаваме промяната“ постави поредица от въпроси към Комисията за финансов надзор и Асоциацията на българските застрахователи. Той отбеляза, че и КФН, и Асоциацията признават за съществуването на дъмпинг на цените няколко години назад, който е ощетявал Гаранционния фонд. В тази връзка той попита кога точно институциите са разбрали за този дъмпинг и защо не е реагирано още през първата година, а проблемът е оставен да се задълбочава. Той постави и въпроса дали в продължение на 10 години застрахователният сектор не е акумулирал структурен проблем поради „затваряне на очите“ от страна на регулаторните органи. Богданов изрази възмущение, че вместо цените да се вдигат плавно през годините, сега това се стоварва изведнъж върху хората.
Станчев подчерта, че Асоциацията на българските застрахователи е браншова организация и няма законови правомощия да извършва надзор или да контролира цените и техническите резерви на своите членове, а това е функция на Комисията за финансов надзор. По казуса с дъмпинговата компанията, натрупала дефицити, Станчев отбеляза, че тя никога не е била член на Асоциацията. Попитан дали Асоциацията е подавала официални сигнали до държавните органи за поведението на тази компания, Станчев отговори, че не е правена статистика и е възможно в миналото да са подавани, но към момента АБЗ няма официално заведени писмени сигнали.
Председателят на Комисия за финансов надзор Васил Големански заяви, че новото ръководство има решимост да изчисти лошата слава на застрахователния сектор в България, трупана с години поради неглижиране на проблемите. Той подчерта, че отнемането на лиценза на „ДаллБогг“ на 9 юни е най-тежката възможна мярка и решението е взето след натрупването на неоспорими и изключително сериозни основания.