Министерството на финансите публикува проекта на бюджет за 2026 година

Проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година с очакван дефицит в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (АСБП 2026-2028), представляваща мотиви към законопроекта за държавния бюджет за 2026 година публикува Министерството на финансите на официалния си сайт.
На база редица краткосрочни и дългосрочни приходни и разходни мерки управляващите предвиждат страната ни да достигне целевото ниво на дефицита спрямо брутния вътрешен продукт от 3 на сто през 2028 година.
Целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка за периода 2026-2028 г. отразяват наследеното състояние на публичните финанси и натрупаните дисбаланси, като са съобразени с възможностите за реализиране на краткосрочни мерки в рамките на 2026 г. и с набелязаните цели и приоритети на политиките, включително и за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план, се посочва в съобщението до медиите, придружаващо проекта на бюджет.
Пролетната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне 2,6 на сто през 2026 г. и 2,5 на сто през 2027 г. През 2028 г. се очаква растежът да се запази на ниво от 2,5 на сто.
Средногодишната инфлация през 2026 г. се очаква да се повиши до 4,3 на сто според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), а нарастването на потребителските цени в края на годината да възлезе на 5,2 на сто, при 3,5 на сто към декември 2025 г. на годишна база. Средногодишната инфлация за 2027 г. се очаква да бъде 3,8 на сто, след което ще се забави до 2,5 на сто през 2028 г
Параметрите на бюджетната рамка за периода 2026-2028 г., доколкото позволяват възможностите за корекции още от тази година, са съобразени с предложението на Европейската комисия за активиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит и с необходимостта от стабилизирането на публичните финанси в средносрочен план, е записано в текстовете.
Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 5,7 на сто от БВП през 2026 г., 3,8 на сто от БВП през 2027 г. и 3,0 на сто от БВП през 2028 г.
Консолидирането на нивото на дефицита по КФП на този етап осигурява завръщане към ограниченията в края на периода. При това ниво на дефицита размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е съответно – 49,615 млрд. евро през 2026 г., 50,272 млрд. евро през 2027 г. и 53,394 млрд. евро през 2028 г.,
Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 56,807 млрд. евро през 2026 г., 55,350 млрд. евро през 2027 г. и 57,687 млрд. евро през 2028 година.
По националното правило по Закона за публичните финанси разходите са в размер на 39,3 на сто от БВП за 2026 г., 37,7 на сто от БВП за 2027 г. и 37,1 на сто от БВП за 2028 г. при 37,6 на сто от БВП по предварителните отчетни данни за 2025 г.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г. по реда на Закона за държавния дълг, е 10,1 млрд. евро, в това число заем в размер до 3,261 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,7 млрд. евро (30,1 на сто от БВП) през 2026 г., 44,7 млрд. евро (33,2 на сто от БВП) през 2027 г. и 50,5 млрд. евро (35,2 на сто от БВП) през 2028 г. Минималният размер на фискалния резерв към края на 2026 г. е заложен в размер на 2,6 млрд. евро.
Общите средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 9,360 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 4,028 млрд. евро и с европейско финансиране от 5,331 млрд. евро (в т.ч. НПВУ).
Основните цели на данъчната политика за периода 2026-2028 г. са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план, се посочав в съобщението.
Краткосрочните приходни мерки включват повишаване на максималния осигурителен доход на 2 300 евро, считано от 1 август 2026 г., като очакваният положителен бюджетен ефект в приходите за 2026 г. е 90,8 млн. евро.
Предвижда се повишаване на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии над минималната работна заплата , считано от 01 август 2026 г., като очакваният положителен бюджетен ефект в приходите за 2026 г. е 50,9 млн. евро;
Предлага се повишаване на приходите от опериране на ТОЛ системата (поетапно увеличение на два пъти през 2025 г.) и увеличение на винетните такси с 30 на сто - считано от 01 август 2026 г., очакваният положителен бюджетен ефект в приходите за 2026 г. е 53,3 млн. евро.
Проектът предвижда подобрена събираемост на приходите от ДОО с ефект за бюджета от 100,0 млн. евро, концесионно възнаграждение от „Летище София“ с ефект за бюджета от 50,0 млн. евро, допълнителни мерки за повишаване на събираемостта на данъчните приходи с бюджетен ефект от 200,0 млн. евро, увеличение на приходи от облагането на хазарта със 100,0 млн. евро, както и увеличение на приходи от Модернизационния фонд във връзка с одобрени нови проекти от ЕИБ със 100,0 млн. евро.
Краткосрочни разходни мерки за фискална консолидация през 2026 година включват редица мерки. Не се предвижда увеличение на разходите за персонал (в т.ч. за т.нар. „изборни длъжности“ - длъжностите, които се заемат въз основа на избор), по механизми, политики и нормативни разпоредби, свързани с определяне, преизчисляване или индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата/минимална работна заплата или чрез колективен трудов договор, като това ще спести на бюджета над 560 млн. евро.
Предлага се намаляване с 10 на сто, считано от 1 септември 2026 г. (за 4 месеца за 2026 г. и целогодишно за периода 2027-2028 г.) на разходите за заплати и възнаграждения на персонала по трудови и служебни правоотношения и свързаните с тях задължителни осигурителни вноски от работодатели с изключение на общините, военнослужещите, лицата заето по Закона за МВР, по Закона за ДАНС, по Закона за НСО, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, лечебни заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения.
Сред краткосрочните мерки са още премахване на Ковид добавката към пенсиите за новоотпуснатите пенсии след 1 юли 2026 г., намаляване на държавната субсидия за вероизповеданията от 10,2 евро на глас на не по-малко от 7,7 евро на глас, считано от 1.10.2026 г., намаляване на държавната субсидия на политическите партии за един получен действителен глас, считано от 30.04.2026 г. от 4,09 на 3,0 евро.
Предлага се оптимизиране на текущите и на капиталовите субсидии за БДЖ, НКЖИ, Български пощи и други, в т.ч. за индексации на договори за капиталови разходи както и подобряване на ефективността на механизмите за оценка и контрол при определяне правото на достъп до социални плащания - лична помощ, социална помощ, финансова подкрепа на хора с увреждания и други.
Законопроектът предвижда преразглеждане на механизма за определяне на минималната работна заплата. Новият механизъм следва да бъде въведен през 2027 година. До приемането му се предвижда размерът на минималната заплата да се запази на нивото на 2026 година, тоест 620,20 евро.
Предлага се поетапно въвеждане на задължение държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски, като от 1 август тази година съотношението да е 80 на сто за осигурителя и 20 на сто за осигуреното лице, а от 2027 година съотношението да стане 60 на 40.
Допълнително, от 2027 г. се предвижда разработването на подобен механизъм за поемане на личните осигурителни вноски в размерите за останалите категории лица и за заетите лица по реда на специалните закони, като например Закон за МВР, Закона за отбраната и въоръжените сили и др.
Сред мерките на управляващите влизат и ускорено реализиране на вече въведения акцизен календар за периода 2025 2029 г. в Закона за акцизите и данъчните складове за поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия. В тази връзка е необходимо изменение на действащия акцизен календар като се намаляват периодите за достигане на нивата на акцизни ставки, с оглед постигане на пропорционалност при бъдещото прилагане на новата акцизна рамка, пише в съобщението. В съответствие с предложения календар акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия се предвижда да бъдат променени и от 1 август 2026 г.
Друга мярка на управляващите е насочена към погасяване на задължения за неплатени данъци и осигуровки чрез ефективно насочване на изпълнението спрямо касовите наличности в търговските обекти с цел по-ефективно събиране на публичните вземания и лихвите по тях.
Предвижда се въвеждане на лицензионен режим в Закона за хазарта за афилиейт оператори, които популяризират хазартни игри на лицензирани оператори на територията на Република България както и въвеждане на двукомпонентна държавна такса върху комисионното възнаграждение на афилиейт операторите въз основа на предварително договорени показатели за ефективност.
Законопроектът предвижда още блокиране на плащания от и към нелицензирани хазартни оператори от банки и други платежни институции с цел намаляване на нелегалния хазарт и блокиране на игрални нелегални сайтове от мобилни оператори, интернет доставчици и други.
По рано днес вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев представи основните параметри на проекта на бюджет за тази година на брифинг в сградата на Министерството на финансите в София.