Модерната търговия осигурява над 15 млрд. лева икономически ефект в страната през 2024 година, каза Петър Ганев от ИПИ

Модерната търговия в България е със съществен социално-икономически принос, като през 2024 г. създава общ ефект от 15,5 млрд. лева за икономиката. Това показват данните от изследването "Роля и социално-икономически принос на модерната търговия в България с акцент Бургаска област", представено днес на пресконференция в Бургас от Института за пазарна икономика (ИПИ) и Сдружението за модерна търговия (СМТ).
"Търговията на дребно ще бъде една от най-засегнатите сфери при преминаването към еврото, защото именно там се случва контактът с потребителите и ще се изисква двойно обозначаване на цените. Затова е важно да познаваме състоянието на модерната търговия", заяви на пресконференцията Петър Ганев, старши икономист в ИПИ.
По думите му модерната търговия не е част от официалната статистическа класификация, затова анализът включва над 300 предприятия и обхваща около 70 вериги - хранителни и нехранителни, които оперират под единен търговски бранд с обща логистика.
През 2024 г. приходите от продажби на компаниите в модерната търговия достигат 20 млрд. лв. "Това е значителен ръст спрямо предходната година, движен от по-високото потребление, високата заетост и ръста на възнагражденията", подчерта Ганев. Данните са предварителни, базирани на информация от членовете на СМТ и индекси на НСИ, тъй като голяма част от отчетите за 2024 г. още не са публикувани.
По оценка на ИПИ, над 57 000 души са заети в сектора, което представлява около 27,6 на сто от наетите в търговията на дребно. Трудовите възнаграждения, изплатени от компаниите в сектора, възлизат на 1,6 млрд. лв., или 2,6 на сто от всички трудови доходи в страната.
"Можем да кажем, че всеки четвърти в търговията на дребно работи в модерната търговия. От пандемията насам секторът е увеличил работните си места с 10 000 души", каза още икономистът.
Модерната търговия генерира и значителна част от инвестициите – над 50 на сто от дълготрайните материални активи в сектора са в големите вериги. "Това е логично - самото име предполага инвестиции в модернизация, логистика и нови обекти", отбеляза Ганев.
В Бургаска област в модерната търговия са заети близо 2500 души, което представлява около 3 на сто от всички наети в частния сектор. "Традиционно по морето делът на търговията е по-висок, заради туризма и повишеното потребление", коментира Ганев.
Разходите за дълготрайни материални активи на компаниите в търговията на дребно в Бургас през 2023 г. достигат 56 млн. лв., като това поставя региона на трето място в страната след София и Пловдив. "Това показва, че инвестиционната активност в Бургас е изключително висока", посочи той.
ИПИ отчита и значително по-висока производителност на труда в модерната търговия - четири до пет пъти по-висока от тази в микропредприятията. Съответно и възнагражденията са значително по-високи. През 2024 г. средната месечна заплата в търговията на дребно е 1580 лв., докато в модерната търговия тя надхвърля 2400 лв.
"Виждаме над 50 на сто разлика в заплащането в полза на модерната търговия. Това е показателно, че секторът е конкурентен и устойчив", заяви Ганев. Той отбеляза, че заплатите в модерната търговия надвишават дори средната за страната - нещо нетипично за сектори като търговия, строителство и хотелиерство.
Общият икономически ефект от дейността на модерната търговия през 2024 г. се оценява на 15,5 млрд. лв., от които 9,3 млрд. лв. са преки ефекти, а 5,5 млрд. лв. - вторични.
"Когато една верига закупи български продукт - месо, хляб, кисело мляко - това директно създава търсене в икономиката", обясни икономистът. От преките ефекти 5,9 млрд. лв. са насочени към български производители на храни и нехранителни стоки; 1,5 млрд. лв. - за външни услуги и материали (включително реклама и комунални разходи); 1,3 млрд. лв. - нетни доходи на наетите; 550 млн. лв. - инвестиции в икономиката. 
"Само хранителните вериги са изплатили 4,7 млрд. лв. на български производители на храни", уточни Ганев.
"Модерната търговия ще бъде във фокуса на процеса по преминаване към еврото. Тя вече започна да обозначава цените в двете валути", отбеляза Ганев, като добави, че на 8 юли се очаква финалното решение на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) за датата и курса на присъединяване на България към еврозоната.
"Темата дали да влезем в еврозоната вече отива на заден план. Изборът е направен, законодателството е прието, институциите са подготвени. Това, което предстои, е техническо изпълнение, за което сме готови", заключи Петър Ганев.