Растежът на световната икономика през 2026 г. ще бъде 3,0 на сто, а през 2027 г. – 3,4 на сто, прогнозира Международният валутен фонд (МВФ) в най-новата актуализация на доклада си за иономическите перспективи (World Economy Outlook), получен от БТА.
Коригираните стойности остават под средното за периода 2024 - 2025 г. (3,5 на сто), но като цяло са почти без промяна спрямо прогнозите в доклада на МВФ, публикуван през април 2026 г., който предвиждаше растеж от 3,1 на сто за тази година и 3,6 на сто догодина.
Лекото понижаване на очакванията за растежа се дължи на последиците от конфликта в Близкия изток, частично компенсирани от световния технологичен цикъл и ускореното търсене, дължащо се на развитието на изкуствения интелект и неговото внедряване. Въздействието на двата стимулиращи фактора варира широко в зависимост от това, доколко уязвима е една държава към шока от войната, както и къде по веригата за създаване на стойност в технологиите се намира.
Износителите на енергия извън Персийския залив се възползват от благоприятните условия на търговия, докато икономиките, включени в технологичния подем, отчитат по-силна активност, дори и да са вносители на енергия. На другата страна са държавите, които не са активни участници в технологичния бум, но са и вносители на енергия, при които икономическата активност отслабва. Във втората група са включени много страни с ниски доходи.
МВФ очаква световната инфлация да се увеличи от 4,1 на сто през 2025 г. до 4,7 на сто през 2026 г., преди да спадне до 3,9 на сто през 2027 година. Прогнозите са леко преразгелдани нагоре спрямо април и показват, че темпа на забавяне на инфлацията, наблюдаван от началото на 2024 г., е стагнирал.
Рисковете за световната икономика
Докладът, подготвен преди последното разгорещяване на конфликта между Иран и САЩ, сочи, че рисковете за перспективите на икономиките са по-балансирани спрямо април, но все още наклонени надолу.
Подновяването на конфликта в Близкия изток би могло да удължи волатилността на цените на стоките, да застраши допълнително веригите за доставки, да повиши цените и да натежи върху финансовите условия, предупреждават експертите на Фонда.
Фрагментацията на търговията може да се ускори, което евентуално да навреди на производството и да повиши цените.
Евентуална корекция на очакванията спрямо развитието на технологиите, както и ерозирането на политическите буфери могат да увеличат и засилят риска за икономиката.
По-бързото от очакваното нормализиране на енергийните пазари, по-силни от очакваното инвестиции в технологии, възстановяването на трайните сътрудничества, които намаляват търговските бариери, както и структурни реформи, които повишават средносрочния растеж, биха създали условия за икономически възможности, отбелязва МВФ.
Приоритетите в политиките, според доклада, трябва да са възстановяване на ценовата стабилност и фискалните буфери, независимостта на централните банки, силния финансов надзор, както и внимателното и пестеливо ползване на фискални инструменти за временна подкрепа.
Структурните реформи, които МВФ препоръчва, са насърчаване на енергийната сигурност, подготвеност за възприемане на ползите от изкуствения интелект, вътрешното балансиране на икономиките и международно сътрудничество.
Икономическият растеж по света
В страните с нововъзникващи и развиващи се пазари в Европа, сред които е и България, растежът се очаква да остане ограничен, на ниво около 2,0 на сто, според доклада. По-силните приходи от износ, отчасти дължащи се на по-високите цени на суровините, осигуряват частично облекчение на икономиката в Русия, поддържайки темп на растеж от 1,1 на сто. Перспективите за енергоемките икономики и тези, които зависят от вноса на изкопаеми горива, са трудни, въпреки по-високите цени на енергията, които са частично компенсирани от увеличените разходи за отбрана.
Новите прогнози за растеж в развитите икономики са за темп от 1,7 на сто през 2026 г. и 1,8 на сто през 2027 година. В рамките на групата икономическите резултати остават неравномерни. В САЩ се очакват нива и от 2,3 на сто тази година и 2,2 на сто следващата. Икономическата активноста е подкрепена от фискалната политика, благоприятните финансови условия, продължаващите инвестиции в технологичния бизнес и силната производителност. Войната оказва ограничено влияние на най-голямата световна икономика, защото САЩ са нетен износител на енергия.
В еврозоната растежът се очаква да достигне 0,9 на сто през 2026 г. и 1,2 на сто през 2027 г., с около 0,2 процентни пункта под априлската прогноза. Показателите отразяват значителен отрицателен пренос от първото тримесечие, както и отрицателното въздействие на високите цени на енергията и слабото потребителското доверие и са изготвени на база данните от шест икономики (Франция, Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия и Испания), които се равняват на близо 85 процента от БВП на валутния съюз .
Икономическата активност се очаква да спадне до 1,0 на сто през 2026 г. във Великобритания, но да настъпи възстановяване до 1,3 на сто през 2027 г. с отшумяването на енергийния шок.
Прогнозата за растежа в Япония е сочи забавяне до 0,6 на сто през 2026 година. Мерките за фискална подкрепа могат частично да смекчат въздействието от по-високите цени на енергията и да възстановят ръста до 0,7 на сто през 2027 година.
Растежът в Китай през 2026 г. ще се забави до 4,6 на сто на фона на по-високите цени на петрола, докато продължителната несигурност и структурните неблагоприятни фактори се очаква да натежат върху икономическата активност.
Инфлация
Забавянето на световната инфлация се очаква временно да спре, сочи анализът на МВФ. Прогнозата на Фонда е общата инфлация да се повиши от 4,1 на сто през 2025 г. до 4,7 на сто през 2026 г., преди да се забави до 3,9 на сто през 2027 година. Увеличението през текущата година се дължи главно на по-високите цени на енергията и храните.
Прогнозата за 2026 г. е преразгледана нагоре с 0,3 процентни пункта спрямо априлския доклад, а тази за 2027 г. - с 0,2 процентни пункта. Очаква се динамиката на инфлацията да остане неравномерна в различните страни, което отразява разликите в прехвърлянето на валутния курс, запазването на инфлацията на цените на услугите, условията на пазара на труда и нарастващото значение на специфичните за всяка държава фактори (като участието ѝ в развитието на новите технологии за изкуствен интелект и уязвимостта ѝ спрямо енергийния шок).
Очаква се основната инфлация да се върне към целевите си нива постепенно в няколко големи икономики - във Великобритания до средата на 2027 г., в Япония и в САЩ до края на 2027 г., а в еврозоната - едва през 2028 г. Очаква се инфлацията в Китай да се повиши от настоящото ниско равнище.