Намаляването на работното време подобрява здравето и продуктивността на служителите, сочи анализ на Европейския синдикален институт

Намаляването на работното време има положителен ефект върху физическото и психичното здраве на работниците, както и върху производителността и задържането на персонала, сочи актуален анализ на Европейския синдикален институт (ETUI), обобщаващ резултатите от редица международни пилотни проекти, с който БТА разполага.
Данни от „Евробарометър“ сочат, че 46 на сто от гражданите на ЕС са имали проблеми с психичното здраве през 2023 г., а според изследване на Европейската агенция за безопасност и здраве при работата 27 на сто от служителите изпитват стрес, тревожност или депресия, свързани с работата.
На този фон намаляването на работното време – включително чрез четиридневна работна седмица, се разглежда като инструмент за подобряване на благосъстоянието. В повечето пилотни проекти работното време е съкратено с около 20 на сто при запазване на възнагражденията.
Обобщените резултати показват съществено подобрение в здравето на служителите. В Португалия делът на работниците, оценяващи физическото си здраве като „много добро“ или „отлично“, нараства от 20 на 27 на сто. Данни от Германия сочат, че участниците са увеличили физическата си активност – средно с 1848 повече стъпки седмично и с 25 минути повече движение спрямо контролната група.
Отчетено е и подобрение в съня – в Бразилия честотата на безсъние и други проблеми със съня намалява с 49,6 на сто, а делът на служителите, които спят повече от осем часа, нараства с 42 на сто.
Положителни ефекти се наблюдават и върху психичното здраве. Във Великобритания 71 на сто от работниците съобщават за намаляване на прегарянето (бърнаут), а 48 на сто – за по-висока удовлетвореност от работата. В Португалия мениджърите отчитат 75-процентно намаляване на стреса сред служителите, като близо 60 на сто посочват и повишена ангажираност.
Намаленото работно време подобрява и баланса между работа и личен живот – подобрение в тази насока отчитат 49 на сто от служителите в Австралия и Нова Зеландия.
От организационна гледна точка се наблюдават и икономически ефекти. Във Великобритания броят на болничните дни на служител намалява с 65 на сто, а текучеството спада значително – напусканията в участващите компании се понижават с 57 на сто. В Португалия възможностите за наемане на персонал се увеличават в почти половината от компаниите. Компаниите отчитат и по-висока ангажираност и по-малко грешки в работата.
Въпреки положителните резултати анализът отбелязва, че ефектите зависят и от съпътстващи организационни промени. При липса на адаптация на работните процеси съществува риск от интензификация на труда и нарастване на натоварването.
Според Европейския синдикален институт са необходими допълнителни изследвания, особено по отношение на дългосрочните ефекти и въздействието при по-широко прилагане чрез законодателни или колективни решения.
Заключението на анализа е, че съкращаването на работното време може да донесе значителни ползи както за работниците, така и за работодателите, като подобрява здравето, повишава удовлетвореността и подкрепя по-устойчивата икономическа активност.