Нарушенията на корабоплаването през Ормузкия проток вече застрашават реколтата и повишават цените на храните, предупреждава ООН

Последиците от нарушенията на корабоплаването през Ормузкия проток вече се отразяват на селскостопанските реколти, като създават риск от по-ниски добиви и поскъпване на храните. Това заяви днес Алваро Ларио, президент на Международния фонд за развитие на селското стопанство (IFAD) към ООН, цитиран от Ройтерс.
„Последиците от първоначалното блокиране на Ормузкия проток вече започват да се усещат“, каза Ларио.
Нарушенията в доставките на торове през протока, съчетани с по-високите разходи за горива и транспорт, оскъпяват цялата верига за производство и доставка на храни. Допълнителен натиск оказват климатичното явление Ел Ниньо и затрудненията при доставките на пшеница от Черноморския регион, посочи Ларио.
Иран се стреми да засили контрола си над Ормузкия проток, използвайки стратегическия морски маршрут като средство за натиск върху Вашингтон, който от своя страна поддържа морска блокада на иранските пристанища.
Първоначално наличните запаси от торове и горива смекчиха удара върху земеделието. Продължаващата несигурност обаче кара фермерите да подхождат по-предпазливо към сеитбата и да намаляват употребата на торове. По-високите цени на горивата оскъпяват и механизираното прибиране на реколтата, отбеляза Ларио.
Цените на селскостопанските суровини са се повишили с 13 на сто през третото тримесечие на годината, като очакванията са те да продължат да нарастват през последното тримесечие на 2026 г. и първото тримесечие на 2027 г., предупреди той.
Особено уязвими са държавите, които зависят от вноса на торове, горива и храни. Ларио открои зависимостта на страните от Югоизточна Азия от доставките на горива, както и голямата зависимост на държавите от Персийския залив от вноса на хранителни продукти.
Ако САЩ и Иран не постигнат споразумение в рамките на няколко седмици по подкрепян от ООН план за транспортиране на торове през Ормузкия проток, това може да предизвика криза с продоволствената сигурност в части от Азия и Африка. 
Продължителната несигурност може да принуди дребните земеделски производители да се откажат от култури с по-висока добавена стойност, които изискват повече време, преди да донесат приходи. Вместо тях те може да предпочетат култури, които осигуряват по-бърз паричен доход, посочи Ларио.