Никелът на Нова Каледония - Франция и ЕС търсят алтернатива на китайското влияние

Бъдещето на добива на никел в Нова Каледония се превръща във все по-важен въпрос за Франция и Европейския съюз, докато китайски инвеститори проявяват интерес към стратегическия ресурс на тихоокеанския архипелаг. На фона на тежката криза в местната индустрия Париж се стреми да ограничи навлизането на китайски капитали, а европейското партньорство трябва да помогне за привличането на нови инвеститори, пише Франс прес.
Заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по индустриалната стратегия Стефан Сежурне се очаква да подпише меморандум за партньорство с Нова Каледония в областта на суровините при предстоящото си посещение в отвъдморската територия на Франция. Засега обаче споразумението не предвижда конкретно финансиране или промишлени проекти, а трите металургични предприятия на архипелага изпитват сериозни затруднения и се нуждаят от свеж капитал.
В южната част на Нова Каледония компанията „Прони Рисорсиз“ (Prony Resources) все още няма нов собственик, след като през септември консорциумът от Обединените арабски емирства (ОАЕ) „Ню Батъри Метълс“ (New Battery Metals) се оттегли от преговорите. От 2021 г. насам предприятието е получило публични заеми в размер на 640 млн. евро, за да продължи дейността си. 
Друг голям производител - „Сосиете льо Никел“ (Société Le Nickel - SLN), исторически важна компания за добива на никел в Нова Каледония, също разчита на значителна държавна подкрепа. От 2023 г. компанията е получила около 730 млн. евро пряко финансиране. Нейният собственик, минната група „Ерамет“ (Eramet), обаче реши да спре да покрива загубите на дъщерното си дружество, макар да продължава да го подкрепя оперативно.
В началото на седмицата Франция обяви, че ще увеличи значително дела си в „Ерамет“, превръщайки се в най-големия акционер в компанията, без да притежава повече от половината от капитала. Не е ясно дали това ще промени отношението на групата към изпитващата затруднения „Сосиете льо Никел“.
В северната част на архипелага „Конямбо Никел“ (Koniambo Nickel SAS - KNS), чието производство е спряно от 2024 г., също търси нов партньор. Швейцарската група „Гленкор“ (Glencore), която притежава 49 на сто от предприятието, се оттегля от проекта, а останалите 51 на сто са собственост на местната „Минна компания на Южния Пасифик“ (SMSP - Société Minière du Sud Pacifique).
Сред потенциалните нови инвеститори са и китайски компании. Именно възможността китайски капитал да навлезе в „Конямбо Никел“ предизвиква сериозни политически спорове, като президентът Еманюел Макрон е изразявал открито несъгласието си с подобен ход.
Европейският съюз може да помогне, но не обещава финансиране
Може ли европейското партньорство да предложи алтернатива на китайските инвестиции? Засега няма гаранции за това.
„То (партньорството с ЕС) не гарантира никакви инвестиции“, признава Алсид Понга, член на правителството на Нова Каледония, отговарящ за никеловия сектор.
Според него споразумението ще създаде допълнителни възможности за свързване на местните проекти с потенциални инвеститори. То обаче няма да покрива оперативните загуби на предприятията, да осигурява нов капитал за тях или да замества техните акционери.
За генералния директор на „Сосиете льо Никел“ Гийом Кюрек европейският интерес е „чудесна възможност“ за популяризиране на минния потенциал на архипелага. В момента тя е единствената компания, която продава добит от архипелага никел в Европа, но доставките ѝ за европейския пазар са малко под 10 на сто от общото производство.
Въпреки това остава въпросът дали европейското партньорство ще доведе до реално привличане на инвеститори и нов капитал за никеловата промишленост на архипелага.
Китайското влияние и контролът върху природното богатство
Спорът за бъдещето на никеловата промишленост е свързан и с по-широкия въпрос кой трябва да контролира природните ресурси на Нова Каледония. Нарастващата роля на Франция предизвиква опасения сред поддръжниците на независимостта на архипелага, тъй като управлението на никеловия сектор е в правомощията на местните власти.
Според критиците френската държава концентрира все повече власт върху никеловата промишленост - като акционер и кредитор, но и като страна, която определя политиката спрямо Китай и насърчава партньорството с ЕС.
Остава основният въпрос е кой ще взема решенията за използването на природните богатства на архипелага.
Китай има все по-голямо значение за световния никелов пазар, включително чрез инвестициите си в Индонезия. Там китайски капитали помогнаха за бързото разрастване на добива и изграждането на мощни преработвателни предприятия. Това засили конкуренцията и оказа натиск върху цените, затруднявайки производителите от Нова Каледония.
Отрасъл в продължителна криза
Никеловата промишленост на архипелага изпитва затруднения още преди сблъсъците през 2024 г. между местното население канаки, искащи независимост от Париж, и френските лоялисти. Въпреки че през 2025 г. металургичното производство нарасна с 35,4 на сто, добивът и преработката на никел вече формират едва 3,4 на сто от добавената стойност на местната икономика спрямо 9 на сто през 2023 г.
Така бъдещето на сектора зависи не само от намирането на нови инвеститори и възстановяването на производството, но и от геополитическото съперничество между Франция, Европейския съюз и Китай. За Париж и Брюксел никелът е стратегическа суровина, необходима за промишлеността и енергийния преход. За Нова Каледония той е и източник на приходи, работни места и политически спорове за контрола върху собствените ѝ ресурси.