Нито ново повишение на лихвите, нито пауза следва да се приемат като следваща стъпка за ЕЦБ, заяви управителят на БНБ Димитър Радев

Нито ново повишение на лихвите, нито пауза следва да се приемат като следваща стъпка за Европейската централна банка (ЕЦБ), заяви управителят на Българската народна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев по време на видеоконференция в платформата за брифинги и дискусии между водещи централни банкери и финансови експерти "Ем Ен Ай Кънект" (MNI Connect).
„Септемврийското решение не предопределя следващото. Нито ново повишение, нито пауза следва да се приемат като изходен сценарий. И двете зависят от данните“, посочи Радев, цитиран от пресцентъра на БНБ.
На 10 септември ЕЦБ повиши трите си основни лихвени процента с по 25 базисни пункта. Според Радев решението беше премерен отговор на променените перспективи за инфлацията, но не означава, че работата на централната банка е приключила или че е определена предварителна траектория за лихвите.
Търпението остава важно, но бдителността трябва да има малко по-голяма тежест, каза управителят на БНБ. По думите му това не е призив за автоматично затягане на паричната политика, а за готовност за реакция, ако данните покажат по-устойчив инфлационен натиск.
Следващата стъпка зависи от данните
Ако натискът от цените на енергията отслабне, по-широкият инфлационен натиск остане ограничен и ефектът от досегашното затягане на паричната политика се окаже по-силен от очакваното, ЕЦБ ще разполага с повече възможност да изчака, обясни Радев.
Основанията за нови действия обаче ще се засилят, ако енергийният шок продължи по-дълго, ценовият натиск обхване повече стоки и услуги, инфлационните очаквания продължат да се повишават или предаването на решенията на ЕЦБ към икономиката се окаже по-слабо от очакваното.
Според Радев инфлационните рискове остават насочени нагоре, докато рисковете за икономическия растеж са предимно низходящи. Устойчивата икономика може да поеме по-успешно енергийния шок, но същевременно може да улесни прехвърлянето на по-високите разходи на предприятията към потребителските цени.
Тази оценка съответства на картината в последния Икономически бюлетин на ЕЦБ, според който пазарът на труда в еврозоната се очаква да остане устойчив, а безработицата да спадне до исторически минимум въпреки енергийния шок. В представените от главния икономист на ЕЦБ Филип Лейн прогнози се предвижда икономиката на валутния съюз да продължи да расте, макар и при значителна несигурност.
Инфлацията остава над целта
Експертите на ЕЦБ очакват средногодишна инфлация от 3 на сто през 2026 г., 2,5 на сто през 2027 г. и 2,1 на сто през 2028 г. Инфлацията без енергията и храните се прогнозира съответно на 2,5 на сто, 2,6 на сто и 2,3 на сто.
Базовият сценарий допуска, че прекият ефект от по-високите енергийни цени постепенно ще отслабне, а по-затегнатите условия за финансиране ще подпомогнат връщането на инфлацията към целта от 2 на сто. Възможните отклонения от този сценарий обаче остават значителни.
Радев се позова и на анализ на ЕЦБ, според който поскъпването на природния газ на едро достига по-бързо до потребителите в еврозоната. Все още не е ясно колко дълго ще продължи енергийният шок и как ще реагират предприятията и домакинствата, посочи той.
Засега не се наблюдават широкообхватни вторични инфлационни ефекти. Ръстът на заплатите се забавя, натискът при услугите остава сравнително ограничен, а пазарните показатели за дългосрочните инфлационни очаквания като цяло са стабилни.
Проучването на потребителските очаквания на ЕЦБ обаче отчита повишение при всички наблюдавани периоди – до 2,9 на сто за тригодишните и до 2,5 на сто за петгодишните очаквания. Според Радев резултатите не показват откъсване от целта на ЕЦБ, но налагат внимателно наблюдение.
Той предупреди, че изчакването на пълното проявление на вторичните ефекти може да доведе до закъсняла реакция. В същото време прекомерният отговор на инфлация, която иначе би отслабнала, може ненужно да ограничи инвестициите и търсенето.
Радев подчерта също, че държавната подкрепа при тежък външен шок трябва да бъде временна и насочена към най-засегнатите. Широкообхватните мерки могат да увеличат търсенето, да забавят приспособяването на икономиката и да ограничат възможностите за реакция при бъдещи кризи.
За България общата парична политика трябва да бъде допълвана от стабилни национални политики, посочи управителят на БНБ. По думите му страната трябва да продължи прехода към растеж, основан в по-голяма степен на производителността, инвестициите и дейностите с по-висока добавена стойност, като едновременно укрепва публичните финанси и възстановява фискалните буфери.
ЕЦБ ще продължи да взема решенията си от заседание на заседание според постъпващите данни, без предварително да се обвързва с определена траектория на лихвените проценти, обобщи Радев.