Ограниченията пред дългосрочния растеж на България имат все по-структурен характер, посочи Десислава Николова, старши икономист на Световната банка

Ограниченията пред дългосрочния растеж на България имат все по-структурен характер основно заради слабия ръст в производителността и трайно ниските инвестиции. Това посочи Десислава Николова, старши икономист на Световната банка, на банково-финансовия форум „Бъдещето на парите“. Събитието, което се организира от сп. „Мениджър“, се провежда в бизнес комплекса „Кепитъл форт“ в София.
По думите на Николова, въпреки че в България се наблюдава повишаване на благосъстоянието, темпът на сближаване изостава спрямо страни като Румъния, например от гледна точка на брутен вътрешен продукт на глава от населението.
Тя подчерта, че огромната пречка пред растежа на българската икономика, наред с качество на работната сила, е ниското ниво на инвестиции в България. Николова посочи, че нивото на инвестиции у нас остава не само под нивото в другите страни от Европейския съюз, но и под равнището, наблюдавано в страни като Република Северна Македония и Сърбия.
Световната банка очаква ръст на българската икономика през тази и следващата година от 2,6 на сто, като Николова уточни, че прогнозата е от лятото, поради което има вероятност да бъде леко завишена.
Вътрешното търсене остава остава основен двигател на растежа на българската икономика, като е подкрепено от бърз ръст на заплатите, фискална експанзия и ипотечно кредитиране, допълни експертът.
По думите на Николова, българската икономика показва известни сигнали за прегряване. Един от сигналите е, че реалният растеж на икономиката изпреварва потенциалния растеж. Паралелно с това реалните заплати нарастват с бързи темпове, а дефицитът по текущата сметка през миналата година е скочил до близо 6 на сто от БВП, като подобен дял се очаква и през тази година.
Потреблението също нараства по-бързо от БВП, а фискалната позиция се влошава. Николова посочи, че Световната банка очаква бюджетен дефицит за тази година у нас от 5,3 на сто от БВП.
По думите ѝ, това че България е в процедура по свръхдефицит, ще наложи значителна бюджетна консолидация през следващите 1-2 години, което допълнително ще засегне растежа на икономиката.
Инфлационният и външният натиск остават високи, като инфлацията при услугите е над средната, което също може да се приема като индикатор за прегряване на икономиката.
Световната банка прогнозира, че средногодишната инфлация у нас тази година ще надхвърли 4 на сто.
Николова обясни, че в контекста на региона на Европа и Централна Азия, където според методологията на Световната банка попада и България, основен проблем е недостигът на работни места. По думите й работниците, внасяни в България, обикновено идват от страни от този район, което предполага неблагоприятни перспективи за в бъдеще, тъй като тези пазари също изпитват недостиг на работна ръка, който ще нараства все повече.
Николова добави, че решение на този регионален проблем би могло да се търси чрез компенсиране чрез изкуствен интелект и автоматизация.