Оценка на неутралната лихва показва, че паричната политика на УФР може вече да е стимулираща, сочи анализ

Настоящото равнище на лихвените проценти на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ може вече да има стимулиращ ефект върху икономиката, ако бъде сравнено със средносрочна оценка на т.нар. неутрална лихва, сочи анализ на Управлението за федерален резерв на Сан Франциско, цитиран от Ройтерс.
Изводът се различава от преобладаващата оценка сред представителите на УФР, според които паричната политика в момента остава рестриктивна или е близо до неутрална.
Неутралната лихва е теоретичното равнище на лихвения процент, при което паричната политика нито стимулира, нито ограничава икономическата активност. Тя не може да бъде наблюдавана пряко и трябва да бъде оценявана чрез икономически модели.
Прогнозите на представителите на УФР за дългосрочната неутрална лихва показват, че сегашният целеви диапазон на основната лихва от 3,50 до 3,75 на сто вероятно е с около половин процентен пункт над неутралното равнище. От тази гледна точка паричната политика все още би трябвало да ограничава икономическата активност.
Използването на дългосрочна оценка на неутралната лихва обаче може да доведе до по-неблагоприятни икономически резултати в сравнение с правила за паричната политика, основани на средносрочна оценка, се посочва в анализа.
„Анализът показва, че паричната политика, използваща този показател, би могла да стабилизира инфлацията и да постигне максимална заетост по-ефективно от стандартните референтни показатели“, пише Васко Курдия, научен съветник в УФР на Сан Франциско, в последното издание на „Икономик летър“ (Economic Letter) на регионалната федерална банка.
„Към август 2026 г. оценките за реалната естествена лихва в средносрочен план сочат, че паричната политика е експанзионистична, въпреки че е важно да се има предвид, че несигурността около тази оценка остава висока“, допълва той.
Предложеният в анализа показател за средносрочната неутрална лихва сочи, че настоящата целева лихва на УФР е с между 0,5 и 0,75 процентни пункта под равнището, което би позволило на икономиката да функционира при пълния си потенциал, без паричната политика да я стимулира.
Това означава, че при тази методология сегашната политика на централната банка вече не е рестриктивна, а стимулира икономическата активност.
Представителите на УФР използват различни оценки на неутралната лихва, когато преценяват доколко паричната политика ограничава или подкрепя икономиката и дали е необходимо основният лихвен процент да бъде повишен или понижен.
Масово използваните правила за паричната политика обикновено се основават на дългосрочна оценка на неутралната лихва, която се променя сравнително бавно. Представителите на УФР понякога използват и оценки за краткосрочната неутрална лихва, но те могат да бъдат значително по-променливи.
Средносрочният показател, разгледан от Курдия, предлага трети подход, който според анализа може по-добре да отчита промените в икономическите условия. Авторът обаче подчертава значителната несигурност около подобни оценки, което означава, че изводът, че сегашната парична политика вече е стимулираща, не трябва да се разглежда като еднозначна оценка за позицията на УФР.