Парламентарната комисия по енергетика прие на първо четене Закона за държавния бюджет за 2026 г.

Парламентарната комисия по енергетика прие на първо четене Закона за държавния бюджет за 2026 г., внесен от Министерския съвет, в частта за енергетиката. „За“ гласуваха 14 народни представители, „против“ – петима, двама се въздържаха.
Председателят на комисията Румяна Петрова от ПГ „Прогресивна България“ отбеляза, че предложеният Закон за държавния бюджет е първият бюджет на България, изготвен в условията на членство в еврозоната и съставен в евро. Това го прави не само финансов документ, но и важен ориентир за устойчивост на публичните финанси, за изпълнението на ангажиментите на страната ни към европейските институции, посочи Петрова. Тя допълни, че бюджетът е изготвен в условията на сложна макроикономическа и геополитическа среда, която поставя пред публичните финанси сериозни предизвикателства.
По думите на Петрова бюджетната рамка е разработена при отчитане предложението на Европейската комисия за активиране на процедурата по прекомерен дефицит, поставя ясен акцент върху необходимостта от стабилизиране на публичните финанси, запазване на макроикономическа стабилност, подкрепа на икономическия растеж и създаване на условия за изпълнение на стратегическите приоритети на страната. Бюджетът следва да се разглежда като инструмент за провеждане на държавната политика в един от най-важните сектори за националната сигурност, икономическа конкурентоспособност и социална стабилност на страната, смята Румяна Петрова.
Заместник-министърът на енергетиката Любомира Ганчева заяви, че при изготвянето на бюджета от министерството са се постарали да направят приоритизиране на разходите, така че оптимизацията да не доведе до ограничаването на основните политики и приоритети. По думите ѝ, благодарение на факта, че бюджетът отчита едновременно и увеличение на приходите, и намаление на разходите, се подобрява бюджетното салдо, което е добра основа за по-ефективно управление на публичния ресурси в сектор „Енергетика“.
Мерките, които сме предприели при изработването на проектобюджета, не са за сметка на нито една от политиките в сектор „Енергетика“ и не трябва да означават компромис с приоритетите, постигането на заложените цели или мерките и дейностите, които и в момента се изпълняват, посочи заместник-министър Ганчева. Тя изрази увереност, че бюджетът ще подсигури действието на необходимия административен и финансов капацитет на министерството.
Председателят на УС на Фонд „Сигурност на електроенергийната система" Диан Червенкондев каза, че бюджетът е балансиран и становището им е в подкрепа на така направените разчети.
Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Пламен Младеновски посочи, че тя също приема предложения проект на Закон за държавния бюджет без забележки. Той изрази становище, че в следващия бюджет, който ще бъде за цяла година, е необходимо да се уеднаквят принципите и да се осигури равнопоставеност при формирането им възнагражденията на членовете на регулаторните органи, избирани от Народното събрание, тъй като в момента съществуват значителни дисбаланси. 
Председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Цанко Бачийски също изрази подкрепа за проектобюджета за 2026 година. „Анализите, които направихме, показват, че няма да затрудни дейността ни“, допълни той. Според Бачийски за 2027 г. се очертава проблем с издръжката на персонала. В тази връзка АЯР работи по анализ, който трябва да установи начини за компенсиране и вместване в рамките, заложени за 2027 година.
Директорът на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев заяви, че няма коментари по предложения бюджет.
Изпълнителният директор на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ Дилян Петров каза, че предложението на Министерството на енергетиката е оптимално.
Изпълнителният директор на „Българския енергиен холдинг“ (БЕХ) Андрей Живков отбеляза, че от дружеството са успели да оптимизират средствата за тази година дотолкова, че да подпомогнат бюджета. Той призова в следващия бюджет, ако е възможно, да се промени правилото за внасяне на 100 процента от дивидента на енергийните дружества в бюджета, защото това се отразява директно на инвестиционните намерения на всички дружества.
Жечо Станков от ПГ „ГЕРБ-СДС“ обърна внимание на параграф в преходни и заключителни разпоредби, според който трудовият стаж на работещите минава от дневна на почасова база. Според него ще бъдат повлияни много служители в сектор „Енергетика“, като само в „Българския енергиен холдинг“ те са над 20 000. По думите на Станков това означава скрито повишаване на пенсионната възраст в сектора. Финансовият директор на Министерството на енергетиката Мариела Милева каза, че ведомствот не е изразявало становище по този параграф. Жечо Станков призова дружествата да проучат колко такива служители има, защото това ще окаже пряко влияние върху бъдещото им пенсиониране.