Борбата с бедността изисква координирани действия, измерими цели и обвързване на финансирането с постигнатите резултати, а заетостта сама по себе си не гарантира достоен стандарт на живот. Това заяви председателят на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Шеймъс Боланд при откриването на дебата на високо равнище „Премахване на бедността до 2050 г.: изпълнение на нашата колективна отговорност“, организиран в рамките на пленарната сесия на Комитета в Брюксел.
Боланд предупреди, че високите разходи за живот и социалното неравенство имат пряко отражение върху политическата стабилност и доверието в демокрацията. По думите му все повече избиратели се насочват към крайни политически партии в търсене на бързи и опростени решения.
„Коя Европа защитаваме и за кого“, попита председателят на ЕИСК. Той подчерта, че устойчивостта на обществото и социалните инвестиции са неразделна част от европейската сигурност, и прогнозира нови социални вълнения в европейски държави през следващите месеци. Според него кризата с разходите за живот вече е поставила бедността в центъра на политическия дневен ред и изисква колективни отговори от цялото общество.
Боланд постави и въпроса дали конкурентоспособността не трябва да се оценява според възможността всички хора в ЕС да участват при равни условия в икономическия и обществения живот. Той посочи равенството и сигурността като основни права, които европейските политики трябва да гарантират.
Според председателя на ЕИСК намаляването на бедността зависи от силна, иновативна и конкурентоспособна икономика, добре функциониращ вътрешен пазар, справедлив преход, ефективни колективни преговори и качествени работни места.
„И макар че намаляването на бедността зависи от максимална заетост, от силна, иновативна и конкурентоспособна икономика, само заетостта не гарантира достоен стандарт на живот“, заяви той.
Боланд посочи, че проблемът обхваща не само разходите за живот и бездомността, но и транспортната бедност, достъпа до жилища и услуги, както и възможността хората да останат в обезлюдяващи се и обедняващи региони. Това изисква действия в различни области, включително преобразуване на енергийния пазар и териториално сближаване.
Той определи представената през май първа стратегия на ЕС за борба с бедността като отправна точка за постигането на целта за премахване на бедността до 2050 г. Според него изпълнението ѝ изисква участие на европейските, националните и местните власти, социалните партньори, гражданските организации и самите хора, които живеят в бедност.
Боланд приветства включването в този процес на местните общности, благотворителните организации и социалната икономика. Той посочи и ролята на многостранните инвестиционни банки, сред които Банката за развитие на Съвета на Европа, за мобилизирането на финансиране за борба с бедността.
В изказването си председателят на Комитета съобщи, че в рамките на събитието е предвидено подписване на меморандум за разбирателство между ЕИСК и Европейската комисия. Документът ще определи политическото и оперативното сътрудничество между двете институции при изпълнението на стратегията. Боланд определи поемането на тази роля едновременно като чест и отговорност за Комитета.
Той постави акцент върху ранните мерки за прекъсване на предаването на бедността между поколенията. По думите му е необходим стратегически подход, който започва още в детството и обхваща целия живот.
Сред необходимите мерки Боланд открои достъпните социални услуги за семействата в нужда и равния достъп до качествено образование. За младите хора, които нито работят, нито учат, той посочи възможности като наставничество, субсидирано обучение, даващо втори шанс, и качествени стажове.
Според него подкрепата трябва да бъде особено внимателно насочена към преходите от детство към юношество, към самостоятелен живот и към пенсиониране. Бедността в напреднала възраст остава структурен проблем, който засяга непропорционално жените, хората с увреждания и хората с несигурна заетост, посочи той.
„И ако не се откажем от фрагментираните мерки и не преминем към навременни и взаимосвързани подходи, ще имаме малки шансове да намалим равнищата на бедност в нашите общества“, заяви Боланд.
По отношение на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС той се обяви за допълнителни целеви средства за социално сближаване, но изрази песимизъм, че такива ще бъдат договорени при текущите преговори. Затова според него усилията трябва да се насочат към ясно определени и измерими цели, по-добро използване на европейските средства и устойчиви национални инвестиции.
Боланд предложи в Европейския семестър да бъде включена годишна оценка на бедността във всяка държава, придружена от конкретни препоръки.
„Само като обвържем финансирането с отчетни резултати, ще имаме реален шанс за напредък“, подчерта той.
Председателят на ЕИСК обърна внимание и на бедността сред жените, тежестта върху самотните родители и специфичните затруднения пред хората от етническите малцинства. Той изрази тревога от сведенията, че високите разходи за живот принуждават млади работещи да се отказват от пенсионни вноски, което според него създава риск за бъдещата им социална сигурност.
Дебатът е първият от предвидените ежегодни форуми на високо равнище на ЕИСК за борба с бедността и съвпада с първата годишнина от началото на председателския мандат на Боланд. По думите му на настоящата пленарна сесия са приети пет становища, свързани с бедността. В програмата е включено и представяне на препоръките от възложено от Комитета проучване за прекъсване на цикъла на неравенството.
Боланд съобщи, че 16-ото издание на Наградата на ЕИСК за гражданското общество ще отличи инициативи с нестопанска цел за премахване на бедността. Комитетът е подготвил и доклад „Бъдеще за всички: пътища за излизане от бедността и социалното изключване“, който ще бъде представен на междуинституционалната конференция за стратегическо прогнозиране ESPAS на 3 ноември.
„За мен бедността не е абстрактно понятие. Аз съм я преживял, успешно съм я преодолял и превърнах борбата със социалното изключване в дело на живота си“, заяви председателят на ЕИСК. Той припомни, че още при встъпването си в длъжност е определил премахването на бедността като водещ приоритет на своята работна програма.