Страните от ЕС подкрепиха химическото рециклиране на пластмасови бутилки

Страните от Европейския съюз подкрепиха днес предложението на Европейската комисия за химическо рециклиране на пластмасови бутилки въпреки някои критиките към тази енергоемка технология, предаде Франс прес.
Предложението за включването на химическото рециклиране в задължителното рециклирано съдържание на пластмасови бутилки в ЕС бе прието днес от 27-те страни членки в рамките на Комитета на постоянните представители (Coreper).
Според настоящите разпоредби бутилките трябва да съдържат най-малко 25 на сто рециклиран пластмасов материал, а до 2030 г. - 30 на сто.
Досега този закон се отнасяше за механичното рециклиране - когато пластмасата се измива, нарязва и претопява, за да се получат нови гранули, докато около химическото рециклиране имаше неяснота.
Европейската комисия предложи химическото рециклиране да бъде изрично включено в този регламент, за да се подкрепят инвестициите в сектора.
Тази енергоемка техника, която все още е в ранен етап на разработка, е по-замърсяваща от механичното рециклиране. Тя се състои в нагряване на пластмасите до няколкостотин градуса, за да се разградят, след което се рециклират.
Приетата днес мярка „ще бъде от полза за пластмасовата индустрия, която вече ще има последователни и ясни правила за изчисляване, проверка и деклариране на рециклираното съдържание“, според говорителя на ЕК Анна-Кайса Итконен.
Това е „важна първа стъпка към определяне на правилата за химическо рециклиране на ниво ЕС“, заяви тя.
Комисията смята, че химическото рециклиране може да играе роля в бъдеще за някои опаковки, които са трудни за рециклиране като например кофичките за кисело мляко.
Силно засегната от китайската конкуренция, европейската пластмасова индустрия среща сериозни трудности. В дългосрочен план европейското производство намалява, докато вносът от Азия непрекъснато се увеличава.
В световен мащаб производството на пластмаси продължава да расте с устойчиви темпове, достигайки 430,9 милиона тона първична пластмаса през 2024 г. (+4 на сто в сравнение с 2023 г.), въпреки предупрежденията за щетите за околната среда. Повече от половината идват от Азия (57,2 на сто), а над една трета само от Китай (34,5 на сто).