Tри години след идването на власт на талибаните Афганистан продължава да тъне в бедност

Три години след завръщането на талибаните на власт афганистанската икономика е с "нулев растеж", населението й тъне в бедност, хуманитарната криза се задълбочава, а надежда за подобрение в близко бъдеще няма, пише Франс прес.
През 2021 г. новата власт наследява вече установена администрация, цените се понижават, местната валута се стабилизира, корупцията намалява, а събирането на данъците се оптимизира. 
Най-важното обаче е възстановената сигурност, създаваща благоприятен климат за бизнес, отбелязва АФП. След 40 години на войни, хора и стоки се придвижват безопасно от Кабул до Херат на запад, от Мазари Шариф на север до Джалалабад на изток. 
Въпреки това брутният вътрешен продукт (БВП) на Афганистан се е свил с 26 на сто през 2021 г. и 2022 г., по данни на Световната банка, според които "растежът през идните три години ще е нулев, а доходът на глава от населението ще спадне под демографския растеж".
Външната помощ за развитието на Афганистан де факто е спряна, тъй като правителството не е признато от почти нито една страна. Хуманитарната помощ на практика не достига до нуждаещите се и една трета от 45 милиона афганистанци преживява единствено с хляб и чай, а безработицата придобива огромни размери.
Афганистан, който е богат на минерали, има и голям селскостопански потенциал, но страда от изтичането на мозъци, липсата на инфраструктура, чуждестранен опит и финансиране.
"Най-важното при войната е да се намерят стратегически партньори", каза пред АФП Сулейман бин Шах, заместник-министър на търговията на следващата сутрин след влизането на талибаните в Кабул преди три години.
Кабул успя да намери такива партньори: "С Русия, Китай, Пакистан, Иран (и републиките в Централна Азия) си сътрудничим добре", изрази задоволството си Ахмад Захид, заместник-министър на търговията и промишлеността.
Проектът "Мес Айнак" (Mes Aynak) , второто находище на мед  в света, изоставен от 2008 г., беше възстановен неотдавна съвместно от Кабул и Пекин.
За да бъде наваксано изоставеното обаче, "трябва отново да отворим банковите канали", блокирани от западните санкции и замразяването на авоарите на централната банка, каза Шах.
За да резбере как живеят местните жители, АФП е направила анкета сред афганистанците в Кабул, Херат и Газни (централната част на страната).
Щастливият предприемач
На 54 години Азизула Ремати е щастлив предприемач. Очакванията са фабриката му за шафран да удвои производството си тази година.
"Преди искахме да инвестираме извън страната, но с възвърналата се сигурност и улеснения износ, предпочитаме да инвестираме в Афганистан", твърди той.
До 2021 г. неговата компания "Ред Голд Сафрън Къмпани" (Red Gold Saffron Company) е изнасяла шафрана, ескортиран от охрана до летище Херат. "Сега вече няма проблем", заяви Ремати, който изнася тази стока  в 27 страни.
Във фабриката жени обработват червените плодници на ценната подправка.
Едва 50 на сто от афганистанските работодатели обаче наемат жени. Ограниченията на талибаните за работа и образование на жените тежат върху икономиката. 
 Бездейният музикант
Уахид Некази Логари е бил член на Националния оркестър и е изнасял концерти на "саренда", традиционен струнен инструмент, и на хармониум, чак до Индия.
"Издържах цялото си семейство, живеехме добре", казва 46-годишният афганистанец в скромната си къща в предградие на Кабул. "С основаването на Ислямското емирство музиката беше забранена. Сега съм безработен", разказва той.
За да изхрани седемчленното си семейство, от време на време кара такси и печели едва 5000 афгана на месец (65 евро), една пета от това, което са му носели концертите.
"Талибаните претърсиха къщата ми, както на всички в Кабул", разказва музикантът. "Видяха инструментите. Казах им, че вече не свиря на тях и ги спасих от унищожение". "Никой не ни каза: вече не свирите, но ние ще намерим начин, чрез който да изхранвате семействата си",  оплаква се той.
Козметичката, която се крие
Заповедта за затваряне на салоните за красота миналата година "разбива сърцето й", но Сайеда (използва псевдоним) се премества преди четири месеца на друго място  в Кабул.
"Наехме това място с условието клиентите да идват много дискретно, а някои от служителите ни да спят в помещението, така че съседите да си помислят, че тук живее семейство.", казва 21-годишната жена.
"Преди имахме по 30-40 клиенти на ден, сега са шест-седем“, заявява тя, която въпреки всичко е запазила своите 25-ма служители, за да може "всеки да има доходи".
Бунтовникът, станал държавен служител
В продължение на четири години Абдул Уали Шахин искал да "умре като мъченик" в редиците на талибаните. След победата той заменя ракетната си установка за компютър в отдела за информация и култура в Газни.
"Не бях толкова стресиран, колкото съм днес", признава 31-годишният бивш муджахид. "Вече имам повече отговорности към обществеността, ние само водехме джихад, сега е по-трудно",  уверява той.
Заплатата от 10 000 афгана му е достатъчна, за да изхранва петчленното си семейство.
"Всичко върви добре и имаме надежда за бъдещето. Мирът трябва да продължи“, заключава той.