Участниците в Срещата на върха за Северно море се договориха Европа да ускори сътрудничеството в производството на офшорна вятърна енергия

Европейски и британски министри се ангажираха днес на Срещата на върха за Северно море в Хамбург да ускорят сътрудничеството си в производството на офшорна вятърна енергия в Северно море, за да гарантират енергийните доставки на континента и да изключат всякакво връщане към руския газ, предаде Франс прес.
Министрите на енергетиката на Белгия, Дания, Франция, Германия, Исландия, Ирландия, Люксембург, Нидерландия и Норвегия са подписали съвместна декларация за създаване на „най-големия център за чиста енергия в света“. Това се посочва в комюнике, публикувано от германското федерално министерство на икономиката и енергетиката.
Тази декларация е приета на третата среща на върха за сътрудничество в областта на енергетиката и сигурността в региона на Северно море, която се провежда за първи път в Германия по покана на канцлера Фридрих Мерц.
На втората среща на върха през 2023 г. страните участнички се споразумяха да развият до 300 гигавата енергиен капацитет в Северно море до 2050 г., с междинна цел от 120 гигавата за 2030 г., Според експерти от сектора при настоящата ситуация тази цел няма да бъде постигната.
Групата страни, граничещи със Северно море, се стремят да подобрят условията за инвестиции и да намалят разходите, тъй като Европа се бори да поддържа финансово жизнеспособни проекти за офшорни вятърни паркове на фона на безпокойството на инвеститорите, информира ДПА.
С оглед на това, че настоящата администрация на САЩ заема враждебна позиция към зелената енергия - както се видя от атаките на президента на САЩ Доналд Тръмп срещу вятърните паркове в речта му в Давос миналата седмица - Европа се стреми да се утвърди като стабилна алтернатива за инвестиции в чиста енергия.
Берлин обяви, че съгласно новото споразумение в целия регион ще бъдат предоставени до 100 гигавата производствен капацитет.
Това производство е еквивалентно на нуждите от електроенергия на близо 100 милиона домакинства.
„Нашата цел е да развием най-големия енергиен хъб в света“, каза германският министър на икономиката Катерина Райхе.
Целта на ангажимента за организиране на по-нататъшни търгове за офшорни вятърни паркове в Северно море след 2030 г. е да се осигури сигурност при планирането и инвестициите на компаниите за вятърна енергия и мрежови системи.
В замяна индустрията се ангажира да намали общите разходи за производство на енергия с 30 на сто до 2040 г.
Освен това, 9,5 милиарда евро ще бъдат инвестирани в нови производствени мощности в Европа до 2030 г., създавайки 91 000 допълнителни работни места.
„С последователното разширяване и интелигентно свързване на мрежата за офшорна енергия, ние създаваме достъпна, чиста и сигурна енергия, като намаляваме стратегическите зависимости и увеличаваме цялостната устойчивост на Европа“, добави Райхе.
Офшорните вятърни паркове миналата година са осигурявали 5 на сто от потреблението на електроенергия в Германия.
Като цяло възобновяемите енергийни източници покриват почти 56 на сто от потреблението на електроенергия, като наземните вятърни турбини имат най-големия дял, следвани от слънчевите електроцентрали.
Според прогнозите делът на офшорната вятърна енергия в електроенергийния микс може да нарасне до около 20 на сто до 2045 г.
Около 32 милиона домакинства вече могат да бъдат снабдявани с електричество от офшорна вятърна енергия, според европейската асоциация за вятърна енергия „Уинд Юръп“ (Wind Europe). Цифрата може да нарасне до над 330 милиона, ако производството се увеличи до 300 гигавата през 2050 г.
Голяма част от Европа, с Германия начело, от дълго време е зависима от руските доставки на газ, докато не реши да ги спре след нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г. Това прекъсване предизвика исторически скок на инфлацията, потапяйки много енергоемки индустрии в криза, припомня АФП.
Европейските лидери, присъстващи в Хамбург, обаче подчертаха, че никога повече не искат да се окажат в това положение.
„Изпращаме много ясен сигнал към Русия: вече няма да ви позволим да използвате енергия срещу нас“, заяви Дан Йоргенсен, еврокомисар по енергийните въпроси.
Инициативата има за цел също така да осигури по-голяма прозрачност за индустрията и операторите на мрежи в контекста на нарастващото напрежение около енергийната инфраструктура в Северно и Балтийско море.
И в двете морета хибридните атаки се приписват на Русия. Руски товарни кораби са заподозрени, че се приближават до стратегическа инфраструктура – ​​вятърни паркове, газопроводи и комуникационни кабели – с цел да ги повредят и да доставят информация на Москва, отбелязва АФП.