„Икономиката прояви устойчивост, но тази устойчивост достига своите граници“, заяви главният икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Силвана Тенрейро при представянето на октомврийското издание на доклада „Перспективи за световната икономика“ (World Economic Outlook – WEO).
Рисковете за растежа са насочени предимно надолу. Сред основните предизвикателства са поскъпването на енергията и другите суровини заради войната в Близкия изток, концентрацията на инвестициите и веригите за доставки, свързани с изкуствения интелект (ИИ), както и високият държавен дълг и нарастващите разходи за финансиране, посочи Тенрейро.
Според нея световната икономика е изправена пред въздействието на две противоположни сили. Поскъпването на енергията и суровините действа като отрицателен шок в предлагането, който повишава цените и ограничава икономическата активност. В същото време технологичният бум, движен основно от ИИ, подкрепя търсенето, търговията и инвестициите, като оказва натиск и върху цените.
Досега въздействието на енергийния шок е било ограничено от пренасочването на доставките, увеличаването на производството в други държави, използването на запасите, преминаването към други енергийни източници, включително възобновяеми, и повишаването на енергийната ефективност.
„Без тези възможности за приспособяване“ растежът на световната икономика през тази година би бил 2,5 процента вместо прогнозните 3,1 процента, заяви Тенрейро. Тя предупреди, че някои от тези буфери, особено запасите и подобренията в енергийната ефективност, достигат своите ограничения. По-продължително прекъсване на производството и транспорта в Близкия изток може да доведе до допълнително поскъпване на енергията и другите суровини. Екстремни метеорологични явления, предизвикани от Ел Ниньо, също могат да засилят натиска върху стоковите пазари.
Рискове от бума на изкуствения интелект
Тенрейро посочи, че инвестициите и търговията, свързани с ИИ, са важен двигател на световния растеж. Между 2023 и 2025 г. световната търговия нараства кумулативно с 8,3 процента, докато търговията със стоки, свързани с ИИ, се увеличава с 29 процента. Без търговията с тези стоки общият растеж на световната търговия би бил 4,6 процента, каза главният икономист на МВФ.
Същевременно веригите за доставки на продукти, свързани с ИИ, са силно концентрирани в ограничен брой държави, отрасли и компании. Това създава потенциални тесни места. Корекция на пазарните оценки и заплахи за киберсигурността, свързани с ИИ, могат да навредят на растежа и да увеличат рисковете за финансовата стабилност.
В отговор на въпрос за последиците от евентуално отслабване на технологичния бум Тенрейро представи три сценария, разгледани от МВФ. В базовата прогноза се приема, че бумът постепенно отслабва. При първия алтернативен сценарий той продължава по-дълго и е съпроводен от реално повишаване на производителността, което води до допълнително разширяване на икономическата активност без инфлационен натиск.
При втория сценарий търсенето остава силно, но очакваното повишаване на производителността не се реализира. В този случай положителният ефект върху растежа е по-малък, а инфлацията е по-висока. Третият сценарий предвижда преоценка на очакваните печалби от ИИ, която води до свиване на търсенето.
Високият дълг ограничава възможностите за реакция
По-високите разходи за финансиране в съчетание с големия държавен дълг засилват опасенията за публичните финанси. В един от неблагоприятните сценарии в първа глава на доклада по-високите цени на суровините и опасенията за фискалните перспективи водят до преоценка на рисковете по държавните заеми, повишаване на премията за срочност и увеличаване на инфлационните очаквания. При този сценарий растежът в развитите и развиващите се икономики би бил с 0,5–0,6 процентни пункта по-нисък до 2027 г. спрямо базовата прогноза, а инфлацията би била значително по-висока.
Тенрейро призова държавите с високи дългове и бюджетни дефицити да започнат фискална консолидация, така че дефицитите и в крайна сметка дългът да поемат по низходяща траектория. Мерките за подкрепа, когато са необходими, трябва да бъдат временни и целеви, за да защитават най-уязвимите, без да нарушават ценовите сигнали.
Паричната политика трябва да остане насочена към ценовата стабилност. Лихвените условия трябва да са достатъчно рестриктивни, за да предотвратят вторични инфлационни ефекти и да осигурят своевременно връщане на инфлацията към целевите равнища. Подходът трябва да се съобразява с началното равнище на инфлацията, състоянието на пазара на труда и излагането на технологични и суровинни шокове, подчерта Тенрейро.