В условията на еврозоната икономическата стабилност ще зависи от фискалната дисциплина и ефективността на институциите, каза управителят на БНБ Димитър Радев

В еврозоната общата парична рамка действа като стабилизираща котва, която ограничава част от външната несигурност, но това едновременно поставя още по-голяма отговорност върху вътрешните политики, поради което икономическата стабилност ще зависи все повече от фискалната дисциплина, структурната конкурентоспособност и ефективността на институциите. Това стана известно от думите на управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев при откриването на конференцията „Money Growth: Bulgaria in the Eurozone“, организирана днес от „Капитал“  в София.
В изказването, изпратено до БТА от БНБ, Радев посочи, че инфлацията в България е резултат от взаимодействието между външни шокове и вътрешни структурни фактори. Външните фактори задават импулса, но вътрешните фактори определят неговата сила и устойчивост.
Според него, еврозоната може да осигури стабилна парична рамка, но устойчивият икономически успех не може да бъде внесен отвън.
В крайна сметка устойчивата реална конвергенция не е въпрос на външна среда, а на вътрешна устойчивост, последователност и доверие, посочи той.
Радев подчерта, че инфлацията не е абстрактен статистически показател. Тя се усеща пряко - в доходите, в спестяванията, в цената на кредита и в увереността на хората и бизнеса. Затова е важно ясно да разграничаваме източника на шока от начина, по който той се пренася във вътрешната икономика, стана известно от думите му.
Според гуверньора на БНБ три фактора изпъкват с  особена важност – структура на икономиката, конкурентна среда и фискалната позиция и вътрешното търсене.
По-високата енергоинтензивност и зависимостта от внос водят до по-бързо и по-силно пренасяне на външните ценови шокове. Паралелно с това при ограничена конкуренция, цените обикновено се повишават по-бързо, а се нормализират по-бавно, което прави инфлационните процеси по-устойчиви.
Радев посочи, че през последните години фискалната политика често усилваше, вместо да охлажда икономическия цикъл. Ръстът на доходите в публичния сектор изпреварваше производителността, а автоматичните индексации допълнително засилваха този ефект. При ограничено предлагане това неизбежно се превръща във вторичен инфлационен натиск.
Устойчивото повишаване на доходите трябва да бъде резултат от по-висока производителност. Именно това е естественият механизъм на реалната конвергенция, който работи безотказно в условията на еврозоната, посочи Радев.
„Когато обаче ръстът на доходите системно изпреварва производителността, се натрупват инфлационни и макроикономически дисбаланси, които отслабват конкурентоспособността на икономиката. Тези дисбаланси се коригират чрез цените и намаляване на реалната покупателна способност“, каза гуверньорът на БНБ.
Според него, днес българската икономика се характеризира с ясно разминаване между силен финансов сектор и отслабваща фискална позиция, отразяващо политиките в тези две сфери.
Радев заяви, че по отношение на макроикономическата стабилност не е решаващо единствено текущото ниво на дълга, а посоката и скоростта, с които той се променя.
В условията на настоящата икономическа среда Радев очерта няколко основни приоритета, сред които фискалната политика, която трябва да бъде стабилизираща, а не проциклична и поставянето на приоритет върху инвестициите в инфраструктура, енергийна свързаност, дигитализация, човешки капитал и технологично обновление.
„Автоматичните индексации следва да бъдат преустановени, тъй като трайно вграждат инфлацията в разходната структура на икономиката“, посочи той.
Според него, конкуренцията е основният механизъм за ценова дисциплина и устойчив икономически растеж. Когато конкуренцията отслабва, инфлационните процеси стават по-инерционни и по-трайни.
Затова според Радев качеството на институциите има пряко макроикономическо значение -включително ефективното функциониране на органите за защита на конкуренцията и защитата на потребителите.
По думите му, дългосрочното развитие изисква икономика с по-висока добавена стойност, по-висока енергийна ефективност и по-силен технологичен капацитет, се посочва