Високопоставен представител на УФР се изказа в подкрепа на постепенно „затягане на паричната политика“

Управителят на регионалната банка на Управлението за федерален резерв (УФР) в Минеаполис Нийл Кашкари се изказа днес в подкрепа на постепенното „затягане на паричната политика“ от страна на американската централна банка, считайки инфлацията за все още твърде висока, предаде Франс прес.
На последното заседание на УФР в сряда Кашкари се застъпи за увеличение на основната лихва с 0,25 процентни пункта, за което гласуваха и двама негови колеги от Федералния комитет по операциите на открития пазар (FOMC).
В крайна сметка Федералния комитет по операциите на открития пазар гласува за запазване на лихвите в сегашния им диапазон от 3,50 на сто  до 3,75 на сто. Нийл Кашкари се придържа към мнението, че инфлационният натиск има временен характер и е обусловен от прекъсванията в доставките на петрол, причинени от конфликта в Близкия изток, както и от „мащабните инвестиции в центрове за данни, които стимулират търсенето“ в САЩ. Той обаче заяви, че „паричната политика играе важна роля в условията на последователни шокове в предлагането“.
„Предпочитам постепенно затягане на паричната политика, докато събираме повече данни“, за да се предотврати „затвърждаването на високите инфлационни очаквания“, обясни той. 
Бет Хамак, ръководител на подразделението на УФР в Кливланд и също поддръжник на повишаването на лихвените проценти, коментира в публикация в социалната мрежа „ЛинкдИн“ (LinkedIn) че „инфлацията е твърде висока твърде дълго“.
„От моя гледна точка е време  Федералния комитет по операциите на открития пазар да действа, за да ускори връщането на инфлацията към нашата цел от 2 на сто и да изпълни ангажимента си към американския народ за ценова стабилност“, добави тя.
„Инфлацията остава над 2 на сто вече повече от пет години и не съм уверена, че ще се върне към нашата цел сама“, настоява Хамак.
Инфлацията на цените на личните потребителски разходи в САЩ, ключов индикатор, следен от УФР, се е забавила през юни, понижавайки се до 3,7 на сто на годишна база спрямо 4,1 на сто през май.
Това забавяне се обяснява главно с рязък спад на цените на бензина след период на относително спокойствие в конфликта в Близкия изток.
Въпреки това възобновяването на военните действия през последните седмици отново повиши цените на петрола, тъй като близо една пета от световните доставки на суровината преминават през Ормузкия проток, който отново е затворен за корабоплаване.