В Лондон една тройунция злато (около 31,1 грама) достигна 4601 долара (3939 евро), което представлява ръст от близо 2 на сто спрямо предходния ден и най-високо равнище от средата на май.
По-късно поскъпването се ускори, като спот цената на златото нарасна с 2,2 на сто до 4614,63 долара за тройунция в Ню Йорк. От началото на август благородният метал е поскъпнал с около 14 на сто.
Основен фактор за движението остават плановете на министъра на финансите на САЩ Скот Бесънт за значително разширяване на обратното изкупуване на американски държавни облигации. Целта е да бъде ограничена доходността по дългосрочния държавен дълг и съответно разходите по неговото обслужване.
След първоначалното съобщение в сряда Бесънт заяви ден по-късно, че е готов допълнително да разшири операциите с дългосрочни облигации. От обявяването на плановете цената на златото се е повишила с близо 300 долара за тройунция.
По-ниската доходност по облигациите обикновено подкрепя златото, тъй като намалява алтернативните разходи за притежаването на актив, който не носи лихва. Този път обаче благородният метал продължи да поскъпва, въпреки че доходността по дългосрочните американски облигации остана висока.
„Очевидно доверието в американския долар като „безопасно убежище“ се подкопава“, коментира Карстен Фрич, експерт по суровините в „Комерцбанк“ (Commerzbank).
Според него това се вижда от по-високата доходност, която инвеститорите изискват, за да купуват американски държавни облигации, както и от необходимостта Министерството на финансите да се намеси на пазара. „Основният печеливш от това е златото“, посочи Фрич.
Подобна оценка направи и Чару Чанана, главен инвестиционен стратег в „Саксо Маркетс“ (Saxo Markets).
„Интересното е, че златото се задържа на високи нива, въпреки че доходността на дългосрочните държавни облигации остава висока“, посочи тя. Според Чанана това показва, че ралито все повече се дължи на слабостта на долара и опасенията около доверието във фискалната и паричната политика на САЩ, а не единствено на движението на доходността.
На пазарите отново се засилва и т.нар. „търговия с обезценяване“, при която инвеститорите търсят защита в благородните метали срещу рисковете от висока държавна задлъжнялост, инфлация и отслабване на основните валути.
„Търговията с обезценяване се завръща както като търговска стратегия, така и като тема“, коментира Ники Шийлс, стратег по металите в „Ем Кей Ес Памп“ (MKS Pamp).
Засиленото търсене се вижда и при борсово търгуваните фондове, обезпечени със злато. След продължителен период на отливи тенденцията се е обърнала, като следените от Блумбърг фондове са добавили 18 тона злато към активите си само в четвъртък. Това е най-голямото еднодневно увеличение от септември 2025 г. Те са напът да отчетат пета поредна седмица на нетен приток.
Въпреки силното поскъпване рисковете за златото остават. Възстановяването на цените на енергията може отново да засили инфлационния натиск и очакванията за по-високи лихвени проценти. Петролните котировки остават подкрепени и от напрежението между САЩ и Иран и несигурността около перспективите за отваряне на Ормузкия проток.
Останалите благородни метали също поскъпнаха. Среброто прибави 2 на сто до 69,46 долара за тройунция, а цените на платината и паладия също се повишиха.
Индексът Bloomberg Dollar Spot, измерващ представянето на американската валута, се понижи с 0,2 на сто и се насочи към седмична загуба.
Златото достигна рекорден връх от малко под 5600 долара за тройунция през януари, след което цената му се понижи значително и през юни слезе под 4000 долара. През август котировките отново започнаха бързо да се възстановяват.