Благоприятната година за овощарството доведе до свръхпроизводство и ниски цени в цяла Европа, заяви Живка Гроздева член на УС на Асоциацията на овощарите в България

Свръхпроизводството на плодове в Европа тази година доведе до силен натиск върху цените и проблемът не може да бъде разглеждан само като български, каза за БТА Живка Гроздева, земеделски производител и член на Управителния съвет на Асоциацията на овощарите в България (АОБ). По думите ѝ на пазара има големи количества продукция от всички основни държави производителки, включително и от страни извън Европейския съюз.
„Трябва първо да спрем да гледаме на проблема като на български проблем. В момента цената на дините и пъпешите е много ниска. Също така на прасковите и кайсиите е изключително ниска. Такава беше и на черешите“, посочи Гроздева. Според нея пренасищането на пазара не е само в рамките на Европейския съюз. "Даже не само в страните от Европейския съюз. Напротив, много от страните, които не са членове на Европейския съюз, имат също много силно изразено производство тази година. Европа е залята от плодове от всички държави, които произвеждат. Всички са със свръхпроизводство“, каза Гроздева и даде пример със Западна Европа, където най-силната конкуренция идва от Испания.
"Испанците произвеждат огромни количества и кайсии, и праскови. И то в голямо количество на ниски цени“, посочи тя. Гроздева заяви, че през тази година пазарът не е успял да поеме количествата череши например, произведени в Европа. Огромни количества отидоха за преработка, каза тя.
"Истината е, че когато растенията са претоварени с плод, защото пролетта е била благоприятна, това се отразява върху калибъра, върху размера на плодовете. И по-средните плодове просто отпаднаха тази година. Те отидоха за преработка на много ниска цена. Същото нещо наблюдаваме в момента при прасковите и кайсиите“, каза земеделският производител.  
Живка Гроздева посочи, че според нея решението не е в рамките само на българския пазар, а изисква действия на по-високо ниво. "Полезният ход не е в полето на браншовите организации или в полето на производителите. Полезният ход е в държавите, в управлението, в ръководството на Министерството на земеделието в България, ако щете и в Европейската комисия. Европейският пазар стана основно място за реализация на продукцията след затварянето на руския пазар за български и европейски плодове и зеленчуци. Всичко, което се произведе в ЕС, остава в ЕС. И пак казвам, има много силни производители, които не са членове на ЕС, трети държави, които също разтоварват стока на пазара на ЕС“, каза Живка Гроздева. 
Тя коментира и ролята на кооперирането като възможно решение за проблемите в сектора. По думите ѝ то може да решава определени трудности пред земеделците, но не може да премахне свръхпроизводството.
"Кооперативите не могат да обещаят по-висока цена от пазарната, когато целият европейски пазар е под натиск. Аз участвам в организация на производители, един малък кооператив. Няма как да обещая на останалите членове по-висока цена при положение че цената в цяла Европа е ниска", каза Гроздева и подчерта, че в момента производителите имат нужда от подкрепа за ликвидността: "... това е, което искат и което е необходимо на производителите на плодове тази година“.
Членът на Управителния съвет на Асоциацията на овощарите в България (АОБ) посочи, че проблемът с ниските изкупни цени не е в големите търговски вериги. Нашата организация на производители миналата седмица е продавала на една от търговските вериги на толкова високи цени, каквито няма кой да предложи в България. Търговските вериги плащат изключително справедливо на производителите. Проблемът е извън големите търговски вериги, каза Гроздева. По думите ѝ затруднения има при част от малките магазини и пазарите, където според нея контролът е недостатъчен. 
"Ние доставяме черешите и прасковите в перфектно състояние, а те ги държат на 35 градуса отвън на слънцето. После казват, че не могат да ги продадат по нормалния начин“, каза тя.
Гроздева обясни, че свръхпроизводство се наблюдава при различни плодове и в различни държави. При черешите на пазара все още има продукция от Турция и Гърция, при кайсиите има силно производство от Франция и Испания, а при прасковите основни производители са Испания, Гърция и Турция. При сливите тя посочи Сърбия като традиционно силен производител, включително на германския пазар.
От АОБ отчитат, че Европейските производители са изправени пред ситуация, в която разходите за производство са много високи, а пазарната цена не може да ги покрие, а като причина за големите количества плодове тази година се посочват благоприятните условия през пролетта.
"Пролетта беше много дъждовна, с изключително благоприятни температури за развитието на овощните. Където имаме необходимата влага и необходимите температури, имаме много добро залагане на плододаване, тоест на реколта“, каза Живка Гроздева. Според нея това се е случило на Балканския полуостров, в Централна Европа и дори в Западна Европа.
Гроздева посочи и друг процес в сектора, който според нея се задълбочава през последните години в България - намаляването на овощните градини и на броя на стопаните. Като един от примерите тя посочи ситуацията със сезонните работници в Югоизточна България, където, по думите ѝ, вече има хора, които трудно намират работа. „В момента има излишно сезонни работници в България. Така си го представете. Не е било това нещо“, каза тя. Според нея причината е именно в намаляването на производството в страната и в площите, които се обработват.