Крайовският договор е една от най-бляскавите победи на българската дипломация според историка Вера Милева-Илчева

На 7 септември 1940 г. е подписан Крайовският договор, с който Южна Добруджа се връща в пределите на България. За Силистра и региона това е едно от най-значимите събития в новата ни история, каза пред БТА историкът от Регионалния исторически музей в крайдунавския град Вера Милева-Илчева.
Тя определи подписването като една от най-бляскавите победи на българската дипломация. По думите ѝ споразумението между Кралство Румъния и Царство България е признато от Великите сили и остава в сила и след края на Втората световна война. Според него България си връща границите, определени през 1878 година.
Според историка по силата на договора от Южна Добруджа трябва да се изселят около 80 000 румънци, заселили се в областта по време на румънската колонизация. В България се връщат малко над 68 000 души от Северна Добруджа. Преселването се извършва в кратки срокове и до края на 1940 година основната част от населението вече е преместена.
Преселниците пристигат само с личните си вещи и стадата си, а в България са обезщетени със стопанствата на напусналите румънци. „Голяма е трагедията на тези хора, защото радостта от това, че се връщат в родината си, е свързана с изоставянето на огромни имоти, покъщнина, добитък, цели стада, защото просто няма как да ги вземат“, разказа историкът.
В договора е предвидено и България да изплати на Румъния 1 млрд. леи. По тогавашния курс сумата се равнява на около 100 млн. долара. В резултат от него към България се връщат над 7500 кв. км територия. Страната увеличава и излаза си към водните пътища – с 93 км морска граница и 75 км по поречието на река Дунав. За Силистра това означава възстановяване на връзката с българската държава след повече от две десетилетия румънска власт.
След подписването на договора Южна Добруджа е разделена на четири зони, в които поетапно навлизат българските административни власти и българските войски. Влизането им започва на 21 септември 1940 г., а на 1 октомври в Силистра е посрещната българската войска.
По думите на Милева-Илчева връщането на Южна Добруджа е свързано не само с териториална промяна, но и с мащабни демографски и административни промени. Българската държава трябва да организира настаняването на десетки хиляди преселници, да възстанови административното управление и да интегрира население, което в значителна част идва от Северна Добруджа.