По нейни думи първите сигурни данни за местно печатно издание са от 21 декември 1902 г., когато излиза първият брой на вестник „Народна подкрепа“. До 15 март 1943 г., когато е отпечатан последният брой на в. „Обществена трибуна“, в града, носил до 1934 г. името Ески Джумая, се появяват над 50 заглавия. Някои от тях са единични издания, други излизат съвсем кратко, а трети се задържат за по-дълго време.
Петрова посочи, че има спомени и за вестници, излизали в края на XIX век, но данните за тях не се потвърждават от документи, а и самите издания не са запазени.
Историята на местния периодичен печат пази интересни свидетелства за живота в града през миналото столетие. На страниците на вестниците се отразява ежедневието на града и региона, развиват се политически и лични тенденции, засягат се стопански и културно-просветни въпроси.
Най-многобройни са изданията в периода от 1925 до 1934 г., когато са отпечатани над 30 заглавия. Голяма група от тях са вестници, които защитават интересите на политическите партии. Има и няколко вестника, които се стремят да запазят относителна политическа независимост. Сред тях е и най-продължително излизащият в града вестник - „Обществена трибуна“, който има над 600 броя в периода от 1927 до 1943 г. Почти неизменен негов редактор през цялото време е видният търговищенец, адвокат и общественик Асен Каваев – журналист с опит и голяма ерудиция. На страниците на този вестник правят първите си стъпки писателят Петър Стъпов и поетът Николай Зидаров, отбеляза Дияна Петрова.
Част от местните издания в първата половина на миналия век отразяват стопанския и търговския живот. С тази тематика се занимават изданията на Популярната банка, както и вестник „Пчела“ – орган на районния кооперативен съюз, излизал от 1925 до 1937 г.
Освен че публикува сведения за организационния живот и финансовото състояние на кооперациите в региона, „Пчела“ защитава идеите за разширяване дейността на кооперативните сдружения и помества статии за кооперациите в чужбина, каза Петрова. Тя добави, че към тази група издания трябва да се споменат и безплатният рекламен лист „Малки обявления“, както и частното рекламно издание „Киновести“.
Значителен е броят и на изданията, засягащи културно-просветни въпроси и имащи литературна насоченост. Сред тях се открояват вестник „Нови дни“ и вестник „Подем“. На техните страници се поместват творби на местни автори като Петър Стъпов, Антон Христов, Александър Ковачев, Жеко Дончев и много други.
Към литературните издания се отнася и месечното списание „Угари“, което публикува творби на млади провинциални писатели и поети, литературни статии и рецензии. Излизалият през 1933 и 1934 г. вестник „Хоризонт“ обединява млади провинциални писатели, комунисти и леви земеделци.
С културно-просветна насоченост са и вестниците на читалищата, сред които се открояват „Читалищни вести“ и „Напредък“.
По думите на директора на Държавния архив в Търговище многообразието в тематиката на печатните издания в града се допълва от излизалия от 1927 до 1943 г. вестник „Православна дума“, както и от единственото детско вестниче „Православно християнче“, което излиза само две години от 1929 до 1931 г., но остава в историята като единственото в България през този период. Негов редактор е свещеникът Василий Яков.
Дияна Петрова открои и няколко имена на журналисти и дописници, които със своя труд и всеотдайност са направили възможно списването и издаването на посочените местни вестни. Сред тях са Асен Каваев, който е редактор на шест издания, Петър Стъпов редактирал пет и Велко Спанчев – четири издания. Към тях тя добави и имената на Антон Христов, д-р Неделчо Куюмджиев, Петър Пъдев и много други, творили през тези години на страниците на търговищкия печат.
Достигането на местните вестници до ръцете на читателите в първата половина на миналия век е ставало благодарение на печатниците на Милко Собаджиев, Михаил Менгешев и Иван Кареев, посочи тя.
Днес пожълтелите вестници, излизали в Търговище през XX век, са ценен източник на информация за миналото и историята на града, за радостите и проблемите на неговите жители, за обществените вълнения и политическите борби през тези години.
След промените през 1944 г. обликът на местния печат се променя, а неговата насоченост става предимно партийна и с ярък политически привкус. Още в началото на 1945 г. започва да излиза местният вестник „Борческо знаме“. По-късно, когато Търговище става окръжен център, започва да излиза и „Знаме на комунизма“.
Така е до промените през 1989 г., когато водещи местни вестници са „Знаме“ – наследник на окръжния орган „Знаме на комунизма“, и частният областен вестник „Търговищки новини“, отпечатван до кончината на неговия създател, главен редактор и издател Божидар Николов през 2023 г.