Регионалната библиотека във Велико Търново пази историята на българския печат с над 200 вестника, издавани след Освобождението

Регионалната библиотека във Велико Търново пази част от историята на българския печат чрез над 200 вестника, издавани от Освобождението до 1944 година, каза за БТА библиотечният специалист Николай Колев. Той бе гост в Националния пресклуб на БТА във Велико Търново на представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК „Печатът - 180 г. от „Български орел“, посветен на годишнината.
Колев посочи, че в библиотеката се пазят фототипни издания на трите броя на „Български орел“, публикувани през 1946, 1956 и 1966 г. Вестникът е издаден от Иван Богоров в Германия през 1846 г. и Богоров е смятан за основоположник на българския периодичен печат и създател на думите вестник и вестникар. 
Историята на печатното дело в града започва непосредствено след Освобождението. През 1878 г. Любен Каравелов пренася своята печатница във Велико Търново, като първоначално тя е разположена в бивша джамия, а по-късно – в сградата на Конака. Намерението му е печатницата да обслужва Народното събрание и да издава неговите решения.
Откриват се и други печатници, като тази на Киро Тулешков, който е бил съратник на Ботев. В нея се издават вестниците на Петко Славейков, Стефан Стамболов, Стоян Коледаров и други търновски публицисти. Първите вестници от 1879 година са „Остен“ на Петко Славейков, „Целокупна България“, „Българин“, „Правда“, „Народен глас“ и други.
Знакови са вестниците „Съединение“, „Свободен печат“, „Народно събрание“, „Велико народно събрание“. През 1886 година в Търново се е издавал първият военен вестник „Народна защита“, чийто редактор е бил поручик Иван Фичев. В периода 1892-1900 година тук се е печатал вестник „Работник“ на Българската социалдемократическа партия на Димитър Благоев и Никола Габровски.
Други важни издания за периода са „Общински вестник - Велико Търново“ и „Търновски епархийски вестник“, припомни Колев. Характерните имена на вестниците днес показват и към какъв тип читатели са насочени. Такива са вестниците „Етър“, „Какалашка“, „Драка“, „Тромпетисто“, „Противоалкохолен лист“, „Утеха“, „Редник“, „Вегетариански лист“, „Приятел на народа“, „Канцелария“ и други.
От 1886 до 1937 година, с известни прекъсвания, излиза вестник „Янтра“. Своеобразен негов продължител в наши дни е вестник „Янтра Днес“, чийто нулев брой излиза през юли 1998 година.
Вестник „Борба“ е най-дългогодишният вестник във Великотърновска област. Той излиза от 1943 година до днес.
След 1944 година търновският печат обхваща издания, насочени към различни сфери от обществения живот като „Народно строителство“, „Литературно Търново“, „Автотранспортен зов“, „Септемврийски зов“, „Младежки зов“, „Пионерски зов“ и други.  
След 1990 година в една и съща година излизат два нови вестника – „Движение“, орган на БСП и „Синьо време“- тип таблоид- на СДС. Наред с тях са вестниците „Впрочем“, „Добро утро“, „Великотърновски новини“, „Великотърновски полицай“, „Слово“, „Великотърновци“ и други. От май 1990 до 1991 година във Велико Търново е издаван „Литературен вестник“, който след това започва да излиза в София и така е до днес, каза Колев.
Историята на местния печат показва, че вестниците са не само средство за информация, но и важен документ за общественото, културното и политическото развитие на града, подчерта специалистът. Той допълни, че въпреки намаляващия тираж и променящите се читателски навици, печатните издания остават част от историческата памет и културното наследство на Велико Търново.