Най-голямото богатство на Стара Загора са хората, каза на празника на града кметът Живко Тодоров

Най-голямото богатство на Стара Загора са хората. Това каза кметът Живко Тодоров по време на тържественото заседание на Общинския съвет по повод празника на града. Той благодари на съгражданите си, че всеки ден участват в изграждането на Стара Загора и в опазването на духовните и културни ценности и пожела на всички да бъдат здрави, успешни и най-вече - да гледат с повече позитивизъм на живота. 
Кметът отбеляза, че в наши дни се говори предимно за материалното - какво е направено в града, какво ще бъде изградено тази и идната година, какви проекти ще има градът и как ще се развие. Той напомни, че преди 147 години хората от Стара Загора са нямали нищо, а на това място не е имало град. Всичко е било полуизпепелено, нямало е дори и жители, защото огромна част от тях са били избити и старозагорци е трябвало да избягат в други части на България, за да могат да оцелеят. "Но преди 147 години именно те са хората, благодарение на които се възстановява нашият град", напомни Живко Тодоров и подчерта, че градът днес го има именно благодарение на техния дух, непримиримост, благодарение на съпричастността им и на това, че те се считат за старозагорци и не могат да бъдат никакви други граждани.
Днес имаме Аязмото, имаме Самарското знаме, правите улици, имаме прекрасна опера, музей, театри, читалища, библиотеки, детски градини, училища, Тракийския университет, църкви, имаме всичко, каза кметът. Той посочи, че затова, вместо да говорим за това какво ще бъде направено, трябва да отбележим, че най-важното са хората и вярата. Преди 147 години хората са нямали нищо, но са били щастливи от вярата да положат първия камък и да възстановят Стара Загора. Именно вярата, надеждата и любовта са тези неща, които карат хората да бъдат много по-мотивирани и много по-щастливи, посочи кметът.
Живко Тодоров поздрави старозагорския митрополит Киприан за удостояването му със званието "Почетен гражданин на Стара Загора". Той му пожела да продължи да води града духовно и отбеляза, че именно духовното и моралното са онова, което ни извисява като хора.