Проект на Института за изследване на изкуствата към БАН ще покаже връзките в кинопроизводството между България и европейските страни

Кръгла маса на тема „България в Европа. Кръговрат на филмови идеи: минало и настояще“ се проведе в рамките на 44-тото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. В дискусията участваха директорът на форума и на Националния филмов център (НФЦ) Петър Тодоров, доц. Деян Статулов, проф. Александър Донев, проф. Божидар Манов, проф. Петя Александрова, д-р Росен Спасов. 
Кръглата маса е първото видимо събитие от научния проект „България в Европа. Кръговрат на филмови идеи“ на Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките (БАН), съобщи ръководителят на проекта доц. д-р Деян Статулов. Той отбеляза, че се реализира по повод 20-годишнината от приемането на страната ни в Европейския съюз. 
Идеята е да се изследва как европейското кино присъства в българския пейзаж, както и реципрочно - как родните филми се приемат на Запад, обясни Статулов. Припомни, че още в социалистическата епоха има наши творци, които се обучават в чужбина в създаване на копродукции и има множество такива примери. Резултатите ще бъдат публикувани в монография след тригодишния период на проекта. 
Научната работа обхваща времето от 1950-те години до наши дни. Ще се изследват копродукции между България и други страни, уточни проф. Александър Донев, като добави, че такова сътрудничество има още от 20-те години на миналия век в документални проекти. Преобладаващите родни копродукции през социалистическия период са с Чехия, Полша, ГДР, по-малко с Унгария, има и с Италия. Ще очертаем способите на индустриализация в областта на филмопроизводството и ще посочим различни интересни казуси, допълни проф. Донев. 
Темата за отразяването на европейското кино в специализираната преса у нас разглежда за проекта проф. Петя Александрова. Тя отговаря за периода до 1989 г. и проучва изданията ЛИК, „Филмови новини“ и „Киноизкуство“. Интересно за нея е колко адекватно в нашата периодика присъства информация за процесите в западното кино. По думите ѝ материалите в онези години не са толкова идеологически, колкото отговарят на зрителския интерес и затова често се пише за комедии и артисти от този жанр. След 1970-те години вниманието е повече насочено повече към американското кино, отколкото към европейското, посочи тя.
По проекта работи и д-р Росен Спасов, който изтъкна, че копродукциите не са само в сферата на новото филмопроизводство, а и при реставрацията на класически заглавия. Един от наскоро преминалите този процес български филми е „Крадецът на праскови“, който е показан в новата си версия на фестивала „Люмиер“ в Лион при голям зрителски интерес и допълнителна прожекция, обясни Спасов.
Както БТА съобщи, на кръглата маса директорът на фестивала „Златна роза“ и на НФЦ Петър Тодоров съобщи, че България е все по-търсен партньор за копродукции в киното. Подписват се нови договори с държави на Балканския полуостров, но има и сътрудничества със Западна Европа и Канада. Резултатите според него вече се виждат, но ще са още по-осезаеми тепърва, защото един филм се произвежда за няколко години.