Съединението е краят на Освобождението, а основен фактор за успеха му са живите апостоли от 1876-а, каза в Търговище проф. Милко Палангурски

Историята се прави от хора, които имат възможност, цел и готовност да поемат личен риск, а не от абстрактни процеси, каза историкът проф. Милко Палангурски по време на среща разговор в Търговище. Събитието на тема „Съединението – уроците на историята“ е организирано от Община Търговище, съвместно с Регионалния исторически музей в града по повод 6 септември – Деня на Съединението на България.
Пред търговищката общественост в двора на Славейковото училище проф. Палангурски направи кратък анализ за държавното изграждане и коментира акта на Съединението от позицията на времето. „Историята си я правят хората, които имат тази възможност, които имат целта и които могат да сложат, както се казва, главата си в торбата“, посочи историкът. 
Проф. Палангурски обърна внимание върху опасностите от външно влияние върху националната памет. По думите му промяната на празничната система след 1989 г. е била от ключово значение за завръщането към автентичните български опори. Той припомни, че премахването на идеологическите дати от тоталитарния период и възстановяването на празници като 6 септември (Съединението), 22 септември (Независимостта) и 1 ноември (Деня на народните будители) е върнало фокуса върху самостоятелните държавнически актове и духовната приемственост.
По отношение на събитията около Съединението проф. Палангурски категорично отхвърли представата за пълно обществено съгласие. „Повярвайте ми, въобще не сме единни. Такава битка е за общественото пространство“, добави той. По думите му през 1885 г. е имало остра политическа борба между управляващите и свалените фактори в Източна Румелия, съпроводена с голямо взаимно недоверие между институциите: „Българското правителство не вярваше на княза, князът не вярваше кой знае колко на правителството, армията не вярваше нито на правителството, нито на княза, революционерите не вярваха на никого.“
Въпреки напрежението и обществения страх от нов военен конфликт след преживяното през 1876–1878 г., държавността е била съхранена, защото институциите са действали в рамките на Търновската конституция, отбеляза проф. Палангурски.
Основен фактор за успеха на акта от 1885 г. според Палангурски е участието на организаторите на Априлското въстание. „Това са живите апостоли от 1876-а. Целият списък на комитета в Пловдив, като изключим по-младите, всичко това е кълнано в революцията от Левски. Всичко това е било около Бенковски, което е достатъчно да ни покаже, че с идеята се занимават онези, които знаят как се прави освобождението“, заяви той. Историкът допълни, че на север от Балкана ситуацията е била същата — около Стефан Стамболов са били участниците от революционните комитети в Търново, Севлиево, Враца и Видин.
На запитванията на уплашените граждани в Пловдив и Търново какво следва да се прави, лидерите Захари Стоянов и Стефан Стамболов са дали един и същ отговор: „Ами какво правихме на Първото въстание?“, което по думите на Палангурски означава: „Поемаме си съдбата в своите ръце“.
В заключение той изтъкна, че организирането на подобно държавно преобразуване в епоха без съвременни комуникации е било възможно единствено благодарение на ясната структура и пълното себеотдаване на тогавашния елит. 
Проф. Милко Палангурски отбеляза, че Съединението е краят на Освобождението. Вече в България имаме единен държавен глава, парламент (признат от народа), единни армия, администрация и валута. Можем да кажем, че имаме единно териториално пространство на българите, които започнаха революцията през 1876 г. Това, което се освободи тогава – вече можем да кажем, че е заприличало на държава. А отгоре на това тази държава стана най-голямата на Балканския полуостров. За седем години от липса на държава, да станеш териториално най-голямата християнска държава на полуострова, показва, че априлци са си свършили работата, отбеляза историкът. 
Присъстващите на дискусията имаха възможност да купят книгата „Три погледа към Съединението от 1885“ с автори Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович. 
Присъстващите чуха патриотични произведения в изпълнение на Духовия оркестър „Васил Абрашев“ към Общинския културен институт с диригент Росица Бояджиева.