Близо 20 висши учебни заведения, сред които и някои от водещите университети в страната, бяха изключени от програмата през 2022 г., след като по инициатива на бившия премиер националист Виктор Орбан преминаха под управлението на фондации.
Новият проевропейският премиер консевратор Петер Мадяр, който победи Орбан на изборите през април, обеща да разреши този въпрос в рамките на усилията си за отблокиране на всички европейски средства, замразени поради опасенията на Брюксел относно спазването на върховенството на закона в страната.
През юни неговото парламентарно мнозинство прие обширен законодателен пакет, предвиждащ разпускането на фондациите, отговарящи за управлението на активи от обществен интерес, наречени КЕКВА (KEKVA), и завръщането на университетите под държавен контрол от следващата година.
"Програмата "Еразъм" се завръща във всички унгарски университети!“, обяви във Фейсбук унгарската министърка на образованието, като уточни, че правителството е предприело всички необходими мерки, за да позволи участието на университетите в програмата още от тази академична година.
"Всички 21 университета, засегнати от ограниченията, вече разполагат с валидна заявка за мобилност по програмата "Еразъм" за академичната 2026-2027 година", добави тя.
Промяната в начина на управление на университетите при управлението на Орбан предизвика дебати в Унгария.
Докато националистическото правителство твърдеше, че тази реформа има за цел да насърчи модернизацията на висшите училища, критиците му го обвиняваха, че се стреми да засили влиянието на партията си във висшето образование, дори и в случай на изборна загуба, отбелязва АФП.
Няколко политически фигури, близки до Орбан, заемаха постове в управителните съвети на фондациите, управляващи университетите, което накара Брюксел да спре финансирането по програмата "Еразъм" поради опасения, свързани с конфликт на интереси, върховенството на закона и прозрачността, посочва АФП.