„Котка върху горещ ламаринен покрив“ е една от най-известните пиеси на Тенеси Уилямс, който е автор и на „Трамвай „Желание“, и на „Стъклената менажерия“. Написана е през 1955 г., отличена е с наградата „Пулицър“ за драма и се нарежда сред класическите текстове на модерния американски театър. Във фокуса е привидно подредено семейство, зад чиято външна стабилност се натрупват напрежение, неудовлетворение, страх, самота и дълго премълчавани истини. С изключителна психологическа дълбочина пиесата проследява разпадането на семейните илюзии и болезнения сблъсък между нуждата от близост и невъзможността тя да бъде постигната.
В постановката на Стайко Мурджев този класически текст зазвучава като съвременен разказ за човека, изправен пред собствената си крехкост, пред лъжата, която поддържа живота, и пред истината, която може да го разруши. Спектакълът показва усилието да запазиш достойнството си сред вътрешния и външния натиск на живота. Според режисьора не оцеляването, а именно устояването срещу вихъра на живота е централна тема в този гениален текст на Уилямс.
Постановката е отличена с награда „Аскеер“ 2025 за поддържаща женска роля на Петя Силянова, има номинации за „Аскеер“ и за „Икар“ 2025 на Съюза на артистите в България за поддържаща мъжка роля на Ириней Константинов.
Русенският драматичен театър „Сава Огнянов“ гостува на варненския театрален фестивал с моноспектакъла „Лазарица“ на режисьора Боян Иванов в 20:00 ч. на сцена „Филиал". Сценографията е на Свила Величкова, музиката е на Асен Аврамов. Анимацията е дело на Борис Вълков, а видеомапингът - на Тодор Тодоров.
„Лазарица“ е една от знаковите пиеси на Йордан Радичков, разкриваща опита на човека да подреди света и невъзможността му да го обясни докрай. Лазар е самотник, разказвач, свидетел и участник в собствената си история. В него се срещат народният човек, философът по неволя и героят на абсурда. В ролята е Милен Димитров, чиято актьорска работа носи спектакъла като монологична изповед, игра и ритуал. Неговият Лазар е едновременно смешен и трагичен, грубовато земен и метафизично самотен. През него преминава характерната за Радичков способност да се говори за големите въпроси като смъртта, страха, смисъла, човешката участ, през привидно делничното, през смешката, през парадокса и неочакваното отклонение.
В постановката си Боян Иванов се обръща към Радичков през живата природа на театъра – през превъплъщението, разказването и играта като начини за създаване на свят. В този сценичен прочит дори звуците се раждат пред очите и ушите на публиката – стъпки, животни, буря, шумове от видимото и невидимото пространство. Всичко се случва тук и сега, като част от играта, сякаш самият свят се сглобява на сцената.
Спектакълът има покани от два международни фестивала.
МТФ „Варненско лято“ продължава до 11 юни. БТА е медиен партньор на форума.