Рафаел Надал: "Свикнах да живея с болката, все още не мога да се оперирам"

Тенис легендата Рафаел Надал даде интервю за вестник "Ас", което бе по повод излизането на документалния филм "Рафа" по Netflix, което е предвидено за 29 май. Той проследява професионалния път на испанеца, който има 22 титли от турнирите от Големия шлем и е абсолютен рекордьор на "Ролан Гарос" с 14 победи. 
"За мен филмът не е драма, но ще оставя на всеки да прецени спрямо гледната си точка. За мен е комбинация от това, което беше моята кариера - невероятно и суперемоцианолни моменти, както и ежедневието ми, което често бе надпревара с времето", казва Рафа пред журналиста Начо Албаран.
"Болката я компенсирах с щастието да правя това, което обичам, и с желанието да продължавам да го правя. Бях способен да понасям болката, защото получих адекватно възпитание и имах подходящите хора до мен. Това ми помогна да посрещна предизвикателствата. Носех стелка, която ми помагаше да преместя крака си навътре със седем милиметра. Това изместваше точката ми на опора. Проблемът, който имах с крака, беше нелечим. Решението бе драстично, защото изглеждаше, че не мога да продължа с тениса. Това решение ми позволи да играя. Оттам започнаха да се развиват останалите проблеми в тялото ми. Те са значителни, но и решими с ежедневни усилия и добър екип около мен. Когато правите такава драстична промяна, е нормално структурата на тялото да се наруши", обясни Рафа.
"Все още не мога да се оперирам. Мога да продължа да живея така, без да напрягам крака - с малко болка и лечение на всеки два-три месеца. Свикнах да живея с болката. Операцията ще представлява поставяне на фиксиращо устройство и обездвижване на част от стъпалото. Не мога да играя тенис или футбол. Мога да спортувам други неща, но с ограничения. Някои неща правя с болка", казва още Надал.
"Тони Надал бе много взискателен. Ако усетеше, че няма да издържа на напрежението, нямаше да го правим. Всичко бе за мое добро. Но, когато натиснеш някого до границата му, понякога се пресича линията", добавя испанецът.
"Не спрях въпреки риска за здравето ми, защото алтернативата бе да спра да правя това, което обичам. Взимах много повече анти възпалителни, отколкото исках, но ако не го правех, щях да спра с тениса много години по-рано. Беше трудно да се намери баланс. Понякога имах проблем на следващия ден, правеха ми гастроскопии на няколко месеца, анализи и контролни прегледи, за да се уверят, че всичко е горе-долу в ред. Трябваше да има контрол", разказа още Рафаел Надал.