Въпреки че той отдавна се смяташе за следващия възможен лидер на Ислямската република, неговото име беше по-скоро непознато на иранците, когато беше провъзгласен за върховен лидер няколко дни след смъртта на баща си Али Хаменей, който управляваше Иран с твърда ръка в продължение на повече от 35 години, преди да бъде убит при израелско-американска атака.
Въпреки че портретът му е на всяка улица, той на практика остава незабележим, откакто бе избран.
Няколко ирански представители потвърдиха, че той е бил ранен при бомбардировките, отнели живота на баща му и съпругата му – Захра Хадад Адел, дъщеря на бивш председател на парламента. Така той остана вдовец с три деца, сред които двама сина.
Оттогава управлява чрез съобщения и писмени позиции до медиите, от които близо двадесет фигурират на официалния му сайт.
В средата на юни, ден след сключването на меморандума за разбирателство, който все още предстои да бъде финализиран със САЩ, за да се сложи край на войната, Моджтаба написа: "Имах различно мнение, но все пак дадох съгласието си". Този опит да не се намесва директно в разногласията и конфликтите напомня на стратегията, следвана от баща му.
В началото на юни американският президент Доналд Тръмп заяви, че "би желал да се срещне с него", като увери, че Моджтаба Хаменей "наистина участва" във взимането на решения за страната си.
За да се подчертае приемствеността във властта, плакатите редовно го показват редом до баща му и Рухола Хомейни, основателят на Ислямската република, който слага край на вековната наследствена монархия през 1979 г.
Потаен
Нищо обаче не доказва, че той наистина е жив. Дали очаква да се възстанови напълно, за да се появи пред обществеността? Дали не смята това за твърде опасно?
Погребалните церемонии за баща му, които започват тази утре, ще бъдат наблюдавани отблизо, а съмненията само ще се засилват, ако той не се появи по някакъв начин.
Роден на 8 септември 1969 г. в свещения град Машхад в Източен Иран, Моджтаба е едно от шестте деца на бившия върховен лидер и единственият, който заемаше обществен пост, без да е назначен на официална длъжност. За разлика от баща си, който беше ключова опозиционна фигура по време на управлението на шаха, а по-късно и президент, Моджтаба не е заемал никаква държавна длъжност, преди да застане начело на Ислямската република. Въпреки потайността му наблюдатели посочват, че той вероятно е бил втори по влияние в кабинета на върховния лидер след неговия началник Мохамад Голпайегани.
Моджтаба е смятан за близък до консервативните кръгове заради връзките си с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР) – идеологическата армия на Ислямската република. Тези взаимоотношения се зараждат, докато той служи в бойно подразделение в края на дългата война между Иран и Ирак между 1980 – 1988 г., факт, който вероятно се оказва от решаващо значение при назначаването му.
Мултимилионер
След като наложи санкции на Али Хаменей през 2019 г., Министерството на финансите на САЩ заяви, че той е "прехвърлил една част от отговорностите" на сина си.
Вашингтон посочва, че Моджтаба "е работил в тясно сътрудничество с командира на силите "Кудс" – подразделение на КГИР, занимаващо се с операции в чужбина, както и с паравоенните сили "Басидж", за да "насърчава подривните регионални амбиции на баща си" и неговата репресивна политика в Иран.
Негови съперници изтъкнаха ролята му в жестокото потушаване на протестите през 2009 г. след преизбирането на ултраконсервативния президент Махмуд Ахмадинеджад.
Разследване на агенция Блумбърг разкрива, че Моджтаба Хаменей разполага с богатство, възлизащо на 100 милиона долара, което е било натрупано благодарение на продажби на петрол. Приходите от подобни сделки са били инвестирани по-късно чрез фиктивни компании в луксозни имоти във Великобритания, хотели в Европа или имоти в Дубай.
Сивобрадият Хаменей, който носи черния тюрбан на "саидите", потомците на пророка Мохамед, е изучавал теология в свещения град Кум на юг от Техеран, където също е преподавал. Той притежава духовния сан "ходжатолеслам", титла, по-ниска от тази на аятолах, която са имали баща му и Рухола Хомейни.
Като трети върховен лидер в историята на Ислямската република днес той е начело на иранската теократична система, която му дава почти абсолютна власт по всички религиозни, политически и военни въпроси в страната.
"Ролята му обаче не е ясна", пoсочва Тома Жуно, преподавател в Отавския университет.
"На този етап е много малко вероятно той да разполага със същото влияние като баща си", допълва той. (БТА)
(Превод от френски език: Николай Джамбазов)