На 1 януари догодина следващият генерален секретар на ООН ще поеме ръководството на една остаряваща организация, която все още е контролирана от държавите победителки във Втората световна война. Какво обаче трябва да очаква светът от новия ръководител на ООН?
В миналото ключов играч в уреждането на конфликти и кризи по света, 81-годишната организация е изключвана от масата за преговори в опитите да бъде сложен край на войните в Иран, Украйна и Газа. Несигурното ѝ финансово положение, предизвикано от това, че САЩ не са превели милиарди долари в бюджета ѝ, които дължат, наложи значителни съкращения в програмите ѝ за хуманитарна подкрепа и развитие, в които тя играе съществена роля.
Годишната сесия на Общото събрание на ООН, която приключи миналата седмица, хвърли светлина върху това на какво бъдещият ръководител на световна организация трябва обърне внимание и към какво да се стреми.
С прощалното си обръщение към Общото събрание напускащият поста генерален секретар Антонио Гутериш каза пред световните лидери: "Светът не се нуждае от слаба Организация на Обединените нации. Той има нужда от силна Организация на Обединените нации, която да се изправи пред света, такъв, какъвто е, и която да притежава достатъчна решителност, за да направи така, че светът да бъде такъв, какъвто трябва да бъде".
Дали обаче това е възможно?
След 10 години начело на ООН Гутериш заяви, че е силно убеден, че най-голямата сила на световната организация е в изграждането на бъдеще, което да служи на всички.
"Нашето общо бъдеще ще бъде предопределено от това дали човечеството може мъдро да направлява силата", посочи той.
По-нататък Гутериш изброи предизвикателствата, които стоят пред ООН и неговия приемник, както и пред 193-те държави в Общото събрание на организацията и пред "самото човечество".
"Ще браните ли закона, преди безнаказаността да стане норма? Ще спрете ли войните, преди да са погълнали цели поколения? Ще се справите ли с неравенствата, преди обществата да се разпаднат? Ще положите ли повече усилия за опазване на климата, преди да стане прекалено късно? Ще управлявате ли изкуствения интелект, преди той да започне да ни управлява?", запита Гутериш.
За новия генерален секретар, чийто избор е в ход, основен приоритет ще бъде реформирането на ООН така, че организацията да отразява новите реалности на 21-ви век, а не световния ред след Втората световна война, когато е била основана.
Новият ръководител на ООН "ще трябва да реши фундаменталната задача, пред която ООН е изправена от десетилетия, защото имаме една организация преминаваща през процес на кардинални реформи, през какъвто не е преминавала от дълго време", каза директорът на отдела за защита на човешките права във фондация "Отворено общество" Кизито Биенкия.
Финансовата криза в ООН доведе до бюджетни съкращения и усилия за консолидиране на програми и агенции, като премахна стотици мандати, принуждавайки Секретариата на ООН да предприеме широк набор от действия и да подготви доклади, много от които никога не са били прочетени. Това са само част от последиците.
В същото време Биенкия каза пред АП: "Има силен натиск върху всички страни новият генерален секретар да действа като генерал и наистина да играе ключова роля в посредничеството в конфликтите по света". Анализаторът даде пример с покойния бивш генерален секретар Кофи Анан, който пряко се намеси в някои конфликти и бе умел посредник и преговарящ.
"Ако погледнем конфликтите, пред които сме изправени през последните няколко години, да кажем от Газа, през Судан до Украйна, често трябва да се запитаме: къде е ролята на ООН във всичко това?", каза той и добави: "По времето на Кофи Анан ООН имаше ключова роля във всичко".
По време на седмицата на политическите дебати в Общото събрание на ООН лидерите един след друг говореха за нуждата от реформи. Когато обаче стана дума за предприемане на действия, се появиха сериозни и понякога невъзможни за преодоляване различия, точно когато стана въпрос за реформиране на Съвета за сигурност – най-влиятелния орган на ООН, който все още е контролиран от световните сили победителки във Втората световна война.
Всички държави членки на ООН искат да видят Съвет за сигурност, който да отразява промените по света през 21-ви век, но съществуват значителни различия за това как съставът му да бъде разширен. Това блокира напредъка от десетилетия.
Петте постоянни членове на Съвета за сигурност – САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция – разполагат с право на вето, което им дава възможност да контролират вземаните решения. Африка, чието население е 1,5 милиарда души, не разполага с мястото на постоянен член в Съвета. Нито Латинска Америка има такова. Нито групата островни държави, чието съществуване е заплашено от климатичните промени.
"Реформата на Съвета за сигурност не е жест към Африка", каза пред световните лидери миналата седмица президентът на Гана Джон Махава и добави: "Това е належащ въпрос за легитимността, надеждността и оцеляването на ООН".
Махава също така повдигна може би най-сложния проблем, пред който ще бъде изправен бъдещият ръководител на ООН: "увеличаващата се фрагментация, задълбочаването на нареванствата и подкопаното доверие към многостранната световна система".
"Трябва да се справим с тревожното разпадане на световния ред в днешни дни", каза той, давайки за пример "опасния завой към едностранен подход".
Махама цитира Устава на ООН, чието уводни думи гласят, че организацията е създадена да предотврати повторението на двете световни войни от 20-и век. Това, по думите му, "трябва да има първенстващо място пред циничната доктрина за "правото на по-силния".
(БТА)
(Превод от английски език: Алексей Маргоевски)