АПА: „Без родина“: Еврейският музей във Виена проследява историята на принудителното изгнаничество

Нова изложба във Виена, посветена на лични истории, хвърля светлина върху съдбата на прогонените евреи от австрийската столица по време на нацизма, предаде АПА.
„Какво означава да нямаш вече родина?“ е въпросът, който Барбара Щаудингер, директор на Еврейския музей във Виена, поставя с новооткритата изложба „Без родина. Виенските евреи в изгнание“. В нея принудителната емиграция по време на националсоциализма се разказва не от оптимистичната гледна точка на постигнали успех еврейски художници или учени, а е история за трудния път до новата родина, която често пъти дори не се превръща в истинска за тях.
В тази доста обзорна изложба в музея на „Юденплац“ кураторът Кейтлин Гура дава възможност на посетителите сами да се докоснат до големите истории, които се крият зад малките експонати. „Искам да върна личността на преден план“, обясни Гура своя подход по време на представянето на изложбата днес.
Фрагменти, които разказват истории
Това са онези редки свидетелства за бита, които хората са успели да отнесат със себе си в новата си родина. Какво говори например фактът, че семейство Кларвил е взело със себе си именно ледерхозен и дирндъл –  традиционни баварски мъжки и дамски носии? Или роклята, чийто дизайн Гизела Ефруси е създала за модна къща след войната, когато се е върнала от Мексико? Каква одисея разказват скиците на Райнхолд Екфелд до пристигането му Австралия, където най-накрая ще осъществи мечтата си да стане архитект, докато брат му Валдемар в Австрия завинаги остава чужд човек и в крайна сметка се самоубива.
„Тогава не е имало култура на гостоприемство“, подчертава кураторът Гура, като изтъква колко трудни са били както бюрократичните, така и емоционалните препятствия при заминаването. На една увеличена снимка например се вижда композиторът Ерих Цейзъл със свекърва си, съпругата си и тяхна приятелка в навечерието на отпътуването си. По лицата им се четат породена от преживяното празнота и несигурност относно бъдещето. 
Сухата бюрокрация на фокус
В същото време експозицията „Без родина“ проследява и дългия административен път, който хората са били принудени да изминат, преди да напуснат Австрия. Показани са принудителното конфискуване и описване на имущество, сухите административни документи, зад които се крият човешки съдби. Сред тях е например писмото за прекратяване на договора за наем на общинското жилище на съпрузите Биглер, които са се чувствали в безопасност поради „арийската“ класификация на съпругата Елизабет, но въпреки това двойката е изселена. Двамата впоследствие се завръщат, след като живеят в изгнание в Шанхай.
Много от показаните експонати са от фонда на музея, а останалите са предоставени лично от потомци, което е и една от причините за разкриването на семейните истории на видни личности като адвоката Ранди Шонберг или специалиста по творчеството на художника Егон Шиле Джейн Калир. Бележникът на Стефан Цвайг от периода на емиграцията, предоставен назаем от Литературния архив в Залцбург, също свидетелства за онези времена.
Книжно и дигитално продължение
Освен ограниченото пространство на специалната изложба, експозицията продължава и на страниците на обширната съпътстваща публикация на издателство „Чернин“ (Czernin). Изложеното се допълва и от музейната дигитална платформа „Кузеум“ (Cuseum), която съдържа не само въведение, но и подробности за изгнаническите истории, вплетени в облика на град Виена.
(Тази новина се публикува по договор между БТА и АПА)