„Съмнявам се във възпиращата функция на закона що се отнася до лицата, занимаващи се професионално с шпионаж, тъй като те до известна степен вече са свикнали с риска, че могат да бъдат хванати“, заяви пред АПА Паул Шлифщайнер, експерт по тайни служби. Освен това много агенти се ползват с дипломатически имунитет, допълни експертът.
Бъдещият закон обаче би могъл да възпре така наречените подизпълнители или агенти на ниско равнище. Това са хората, които поемат определени задачи, за които им се заплаща много добре, но които не знаят точно с какво са се захванали.
„Мога да си представя, че ако се стигне дори веднъж до фактическо произнасяне на осъдителна присъда и това се разчуе, много хора ще си кажат, че е по-добре да не се забъркват в подобни дейности“, посочи директорът на Австрийския център за разузнаване, пропаганда и изследване на сигурността. По този начин законът може да доведе до по-голямо осъзнаване на възможните последици.
„Дори и ако някой, действащ в полза на чужда сила, бъде арестуван и осъден на по-тежка присъда, това би могло да изпрати определен сигнал. Вероятно това може да не доведе до пълното прекратяване на дейностите на лицето, но може да го принуди да се държи по-дискретно и да подхожда с по-голяма предпазливост“, изтъкна Шлифщайнер.
Във всеки случай с одобряването на законопроекта, който в момента е на етап обществено обсъждане, австрийското правителство направи нещо, което отдавна беше изисквано, подчерта експертът.
Изискваше се именно да бъде разширен на обхватът на наказанията във връзка с дейностите за шпионаж, както и да бъде прецизиран и адаптиран към определени условия. Така в бъдеще извършването на шпионаж в ущърб на международни организации със седалище във Виена ще бъде потенциално наказуемо. Така се дава също зелена светлина на ведомствата, особено на Дирекцията за разузнаване и защита на държавата, да приемат акции по пресичане на шпионажа.
„До каква степен и колко бързо обаче това ще даде резултат, зависи от няколко фактори, като например ресурсите, с които тези органи разполагат“, уточнява Шлифщайнер. Експертът очаква също приемането на закона да изпрати определен сигнал и в чужбина.
„Може да се предположи, че в приятелски настроените държави, особено в другите страни от ЕС, ще се забележи, че Австрия затяга мерките и взима тази тема насериозно. Тъй като репутацията на страната – дали за добро или лошо, беше, че тук не се прави нищо и шпионажът се толерира, стига да не навреди пряко на държавните интереси“, отбеляза Шлифщайнер.
По време на Студената война до 1990 г. Австрия е играла „определена роля“, която отчасти е била в интерес на всички страни в конфликта, разясни експертът. При това важна роля има и географското разположение на Австрия - близостта с Балканите, страните от бившата монархия на Хабсбургите, но също и с промишлените зони в Северна Италия и Южна Германия, отчита той. Според него не бива да се подценява и фактът, че във Виена „се живее сравнително добре“.
Досега разпоредбите на австрийския Наказателен кодекс позволяваха шпионските дейности да бъдат осъществявани „относително безнаказано“, стига те да не са насочени пряко срещу интересите на Австрия.
„Това ще се промени, когато законът бъде окончателно одобрен. Тази реформа е също израз на известна промяна“, изтъква експертът.
Промяната вече се наблюдава в институциите, особено във вътрешното разузнаване и армията, които през последните няколко месеца ясно определиха Русия като противникова страна. Освен това австрийското министерство на външните работи експулсира много руски дипломати, заключава Шлифщайнер.
(Тази новина се разпространява по договор между БТА и АПА)