Чехия и Словакия отбелязват днес 58 години от нахлуването на войските на Варшавския договор

Чехия и Словакия отбелязват днес 58 години от нахлуването в Чехословакия на силите на пет страни от Организацията на Варшавския договор – България, Германската демократична република (ГДР), Полша, Съветския съюз и Унгария, пише словашката новинарска агенция ТАСР, като отбелязва, че инвазията слага край на реформите и на процеса по демократизация в Чехословакия, известен като Пражката пролет.
Август 1968 година е спомен за смелостта на хората, които не бяха съгласни с това някой друг да решава за страната им и за бъдещето им. Затова днес трябва да осъзнаваме ценността на свободата, демокрацията и суверенитета, заяви днес във връзка с годишнината от окупацията на Чехословакия словашкият президент Петер Пелегрини.
Те не са даденост и тяхното опазване изисква всеки ден да бъдем отговорни. „Нашата задача е да направим всичко за това вече никога да не се повтаря времето, в което за съдбата на нашата страна решаваше чужда сила, а свободата на гражданите ни беше потъпкана“, изтъкна словашкият държавен глава.
„Преди 58 години за хората в нашата страна животът се промени за един ден. Идването на окупационните войски на 21 август 1968 година беляза не само края на надеждите за реформа на обществото, но и още десетилетия, в които свободата не беше даденост“. Много хора бяха лишени от възможността да говорят, учат и работят свободно, както и да взимат решения за собствения си живот, каза още Петер Пелегрини.
„Денят на жертвите на окупацията на Чехословакия е възможност да бъде проявена почит към всички, на които окупацията промени живота, отне мечтите и възможността да живеят съгласно собствените си убеждения“. Спомняме си и тези, които за стремежа си към свобода, платиха най-високата цена, заяви Пелегрини.
През 1968 година груба военна сила задуши необходими промени в социалистическата система, заяви днес по повод годишнината словашкият премиер Роберт Фицо.
„Грубата военна сила на Варшавския договор на 21 август 1968 година задуши всички шансове за осъществяване на девиза на Дубчек за социализъм с човешко лице. За съжаление, загубихме близо 20 години, през които можеше да бъдат реализирани промени в социалистическото държавно устройство, което би го направило по-конкурентоспособно и по-близко до хората, както искаше самият Александър Дубчек. Това направи още по-болезнени необходимите промени през 90-те години“, каза словашкият министър-председател.
Не бива да забравяме датата 21 август 1968 година. Даже десетилетия по-късно тя има важно значение, заяви днес във връзка с годишнината председателят на словашкия парламент Рихард Раши.
„Нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия насила сложи край на надеждата на хората за по-свободен живот. Танковете по улиците ни припомниха тежката истина, че съдбата на нито един народ не бива да бъде решавана от чужда сила и със силата на оръжието“, каза председателят на парламента.
„Свободата, мирът и суверенитетът не са даденост. Виждаме това и днес. Трябва да ги пазим, да ги оценяваме и никога да не допускаме правото на по-силния да надделее над правото на народите да решават за собственото си бъдеще“, изтъкна Рихард Раши.
Заслужават почит всички, които заради смелостта си да се противопоставят на окупацията, платиха с живота си, както и тези, които са отказали да се смирят с липсата на свобода, каза още Раши. „Нека не забравяме. Защото народ, който познава своето минало, по-отговорно пази своето бъдеще. Да си припомним събитията от онази година и да бъдем винаги нащрек при опити за посягане върху свободния живот и демократичното устройство“, посочи председателят на парламента.
Словашкият министър на външните работи Юрай Бланар заяви, че идването на войските през 1968 година не е било никаква помощ, а окупация на суверенна страна.
След нахлуването на войските на Варшавския договор преди 58 години започна време без свобода и време на потисничество, но също така и на смели хора, които не престанаха да се борят, заяви днес в социалната мрежа „Екс“ премиерът на Чехия Андрей Бабиш, цитиран от чешката новинарска агенция ЧТК.
Хората трябва да ценят свободата, каза още Бабиш. „Преди 58 години войските на Варшавския договор нахлуха в Чехословакия и започна окупацията на нашата страна, която продължи повече от 20 години. Това беше време без свобода, време на потисничество, но и на велики истории на смели хора, които през цялото това време не престанаха да се борят за свободата. За тях на първо място трябва да си спомним днес“, изтъкна чешкият министър-председател.
Травмата от предателството, което представляваше инвазията през 1968 г., е все още дълбоко вкоренена в нашето общество, заяви днес чешкият президент Петър Павел.
„В резултат на тази травма обаче ние като народ бяхме и трябва да бъдем по-възприемчиви и по-чувствителни към агресивните и експанзионистки тенденции на съвременна Русия и даже и по-устойчиви към нейната пропаганда. За съжаление обаче все още се намират много хора, които се опитват да гледат с разбиране на Владимир Путин и на руския режим, както и да търсят оправдание на неговите действия“, констатира чешкият държавен глава.
Според Павел инвазията на Чехословакия има много общо с нахлуването в Украйна преди четири години. „И двете общества бяха в период на надежда за свободно развитие, и две искаха да се измъкнат от прекалено силното влияние на Съветския съюз, респективно на Русия“. Москва и в двата случая наруши международното право, за да си спечели със сила сфера на влияние, посочи чешкият президент. И двете инвазии, планирани като мълниеносни операции, бяха съпроводени от лъжовна реторика, каза още Павел.
След инвазиите и в двете общества се възцари дълбоко разочарование и се заформи доста критична позиция по отношение на Русия. „Ние дълго време се придържахме към тази позиция у нас. Днес обаче като че ли част от обществото по-скоро е забравила. При положение че е видно, че историческият опит с поведението на Русия се повтаря, някои обаче по различни причини не искат да видят това“, посочи президентът на Чехия.
Инвазията в Чехословакия за времето си е най-голямата военна операция в Европа след края на Втората световна война и започва в нощта на 20 срещу 21 август 1968 година, отбелязва ТАСР. В нея участват сухопътни сили и авиация.
Главната цел на инвазията е да се спре процесът на демократизация на Чехословакия. Начело на този процес застава Александър Дубчек, който от януари 1968 година е първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Чехословакия.